Затичвам се, завивам на бегом по една алея и изведнъж ме пронизва жестока болка. Свличам се на земята, притискам пръсти до слепоочията. Искам да спра дълбаещото в главата ми длето, докато в съзнанието ми преминава вихрушка от образи. Виждам ги един след друг, сякаш някой прелиства бързо страници на книга. Под картината тече подробно описание на съдържанието. Стигам до трета страница и най-после разбирам, че чета инструкции за направата на противоотрова за Деймън. В нея се говори за билки, садени по време на новолуние, редки кристали и минерали, за които никога не съм чувала, съхранявани в бродирани от тибетски монаси копринени кесии — и всичко това трябва да се събере в определен ред, после да се чака следващата пълна луна, за да поеме от енергията й и така нататък, и така нататък.
Накрая ми дават името на рядката билка, която се прибавя към еликсира най-накрая, след което главата ми се прояснява и болката отминава, сякаш нищо не е било. Бъркам в чантата, намирам лист и химикалка и записвам всичко. В същия момент се появява Ава.
— Направих портал — уведомява ме с възторжен поглед тя. — Не вярвах, че ще мога, но тази сутрин, когато седнах на килимчето за ежедневната си медитация, си помислих: какво ще ми стане, ако опитам? И ето че…
— И си тук от сутринта? — Зяпвам срещу нея и оглеждам изумено красивата й рокля, дизайнерските обувки, златните гривни и отрупаните е бижута пръсти.
— В Съмърленд не съществува понятието време — сопва ми се тя.
— Може би, но на земята е вече следобед.
Тя клати глава и се мръщи, не иска да се съобразява с досадните земни правила.
— Какво ме е грижа? Какво интересно бих могла да пропусна? Дълга опашка от клиенти, тръпнещи в очакване да чуят, че в най-скоро време ще станат безумно богати и известни въпреки всички доказателства за обратното? — Тя затваря очи и въздъхва дълбоко. — Омръзна ми всичко това. Омръзна ми да работя. Тук е прекрасно. Мисля си, че мога да поостана известно време.
— Няма начин — казвам механично, но всъщност не съм сигурна дали не може.
— Защо? — пита тя, вдига ръце и ги върти наляво и надясно. — Защо да не остана? Дай ми поне една основателна причина.
— Защото… защото не е правилно. Защото имаш работа на земята. Защото живите хора имат работа на земята. Да се крием тук значи да… мамим.
— Кой го казва? — присвива очи Ава. — Да не искаш да кажеш, че тези хора около нас са мъртви?
Вглеждам се в тълпите по улиците, в претъпканите ресторанти, караоке барове и театри и не знам какво да отговоря. Нямам представа колко от тях са като Ава — уморени, разочаровани, самотни души, намерили пътя дотук, решили да забравят за земната досада и да останат завинаги във вълшебната страна — и колко от тях са отказали да преминат от другата страна, като Райли.
Поглеждам към приятелката си и въздъхвам. Знам, че нямам право да й казвам какво да прави с живота си, особено като се сещам какво направих аз със своя.
Протягам ръка към нея, усмихвам се и казвам.
— Ава, виж, в момента имам нужда от теб. Кажи ми всичко, което знаеш за астрологията.
Трийсет и седма глава
— Хайде, казвай — слагам лакти на масата и завирам лице в нейното, за да отвлека вниманието й от красотите на Сен Жермен в Съмърленд вариант.
— Добре. Аз съм Овен — казва тя, но очите й бягат към река Сена, Пон Ньоф, Айфеловата кула, Триумфалната арка и катедралата „Нотр Дам“ (които в този вариант на Париж са подредени една до друга).
— И какво още? — бъркам капучиното си и се чудя защо си направих труда да извикам излезлия като от анимационен филм „гарсон“ със завити нагоре върхове на мустачките, бяла риза и черна жилетка, и да си поръчам това, когато нямам никакво намерение да го пия.
Ава въздъхва и се обръща към мен.
— Евър, не може ли да се откъснеш за малко от твоите проблеми и да се насладиш на гледката? Кога за последен път си била в Париж?
— Никога. Никога не съм била в Париж. И колкото и да ми е неприятно, искам да ти кажа, че това — посочвам към „Лувъра“, разположен точно до огромния магазин „Принтемпс“, разположен до музея „Д’Орсе“ — не е Париж. Това е идиотска Дисни версия на Париж. Все едно си взела купчина пощенски картички и реклами на Париж, смесила си ги с картинки от френски анимационни филми и, voila, сътворила си това. Видя ли сервитьора? Забеляза ли как накланя таблата, как я върти като пумпал, но тя никога не пада? Съмнявам се, че в истинския Париж има такива сервитьори.