— Ще видим.
И бързам да извъртя поглед към вратата. В същия миг господин Робинс влиза в стаята.
Четвърта глава
Когато четвъртият час най-после свършва, ставам и отивам при господин Миноз.
— Сигурна ли си, че си готова? — вдига той глава от купчината с листове пред себе си. — Ако ти трябват още няколко минутки, няма проблем, ще изчакам.
Поглеждам към листа в ръката си и се питам какво ли би направил, ако разбере, че съм свършила теста си за около четирийсет и пет секунди, след като ми даде бланката, а през останалите петдесет минути се правех, че пиша.
— Готова съм — казвам, сигурна, че е истина.
Едно от преимуществата да си медиум е, че няма нужда да учиш повече, защото знаеш всички отговори. И макар че понякога се изкушавам да реша теста безпогрешно за няколко секунди, обикновено се сдържам и правя една или две грешки, но не повече, защото не искам да насочвам вниманието на учителите към себе си.
Деймън ми го напомня всеки ден. Непрекъснато ме убеждава, че е изключително важно да не превъзхождаме другите, а да даваме вид на нормални, макар да е повече от очевидно, че не сме. Когато ми го каза за пръв път, не можах да се въздържа да не му напомня за огромното количество лалета, които произвеждаше в началото на запознанството ни. Но той ми каза, че се налагало да си позволи малко магия, за да ме очарова. Ако материализирал само по едно лале, щяло да мине много време, докато разгадая истинското значение на лалетата като символ на неумиращата любов, и можело да се окаже късно.
Давам теста на господин Миноз и изтръпвам, когато пръстите ни се докосват. Кожата ми се допира съвсем леко до неговата, но това е достатъчно да науча за него повече, отколкото ми се иска. В главата ми като на филмова лента се изнизва цялата му сутрин — от закуската върху отрупаната с опаковки на полуфабрикати маса, сред които виждам листовете на ръкописа, върху който работи вече седма година, до настоящия момент. Виждам го да пее с цяло гърло „Роден да бягам“, докато рови из гардероба за чиста риза, после да отива до „Старбъкс“ да си купува чай „лате“, да се сблъсква с една симпатична русокоска, разливайки чая по ризата си, където се образува голямо, тъмно и изнервящо петно, но русокоската се усмихва и той моментално забравя за петното. За разлика от усмивката, която никога няма да забрави. Една фантастична усмивка, която… принадлежи на моята леля!
— Ще изчакаш ли да го проверя?
Кимам, въздъхвайки така, че на практика сменям целия въздух в гърдите си и се съсредоточавам върху червената му химикалка. Превъртам лентата, гледам сутрешната сцена още няколко пъти и всеки път идвам до едно и също ужасно заключение — учителят ми по история е запленен от леля ми Сабин.
Не, това не бива да се случва. Няма да позволя леля да се забърка с учителя ми. Вярно е, че и двамата са готини, млади и самотни, но това не означава, че трябва да станат гаджета.
Стоя там като препарирана, неспособна да дишам, продължавам да фиксирам химикалката и впрягам всичката си психическа сила, за да блокирам мислите в главата му, докато го наблюдавам, че оставя следа от малки червени точки на седемнайсети и двайсет и пети въпрос — точно, както го бях планирала.
— Само две грешки. Много добре! — усмихва се той и прокарва пръсти по петното на ризата си, защото си мисли не за моя тест, а дали ще има щастието да я види отново.
— Искаш ли да видиш верните отговори?
Разбира се, че не искам. Нетърпелива съм да се махна оттук възможно най-скоро, но не защото бързам да видя Деймън на масата за обяд, а за да не чувам мислите на учителя си.
Но знам, че нормалното е да проявя някакъв интерес, поемам дълбоко въздух, усмихвам се и кимам, в смисъл, че няма друго, което да желая повече от това. Той ми връчва листа с отговорите и аз възкликвам:
— Ах, да! Сбъркала съм датата.
И…
— Разбира се! Как можах да не се сетя?
Господин Миноз не се впуска в обяснения и анализи, кима сдържано, защото мислите му са заети с русокоската и е безутешен, сякаш тя е единствената жена в цялата вселена, с която никога няма да може да излезе. Надява се, че ако отиде утре на същото място и по същото време, ще може да я види пак.
По принцип интимните вълнения на учителите ме забавляват, но не и когато става дума за похотливите мисли на конкретен учител, свързани с конкретна жена, която ми е като майка.