Щом дошла малко на себе си, го вдигнала от земята и отново заключила вратата. После се качила в спалнята, за да си възвърне силите, но не успяла, защото била силно развълнувана. Забелязала, че ключът е изцапан е кръв. Няколко пъти се опитала да го изчисти, само че петната не се махали. Напразно го мила, търкала го дори е пясък, но кръвта не избледнявала, понеже ключът бил вълшебен и било невъзможно да се почисти. Щом измиела кръвта от едната му страна, тя веднага се появявала от другата.
Синята брада се завърнал още същата вечер. Казал, че по пътя получил писмо, от което научил, че работата, заради която заминал, се била решила изцяло в негова полза. Съпругата му направила всичко възможно, за да му покаже колко е доволна от бързото му завръщане. На другия ден Синята брада й поискал ключовете и тя му ги дала, по ръката й така силно треперела, че той начаса разбрал какво се е случило.
— Защо ключът от стаичката на приземния етаж не е заедно с останалите? — попитал я той.
— Защото го оставих горе на масата в спалнята ми — отговорила нещастницата.
— Побързайте да ми го дадете — настоял той.
Тя отишла за ключа и се забавила много, но го донесла. Синята брада го разгледал и я попитал:
— Защо по ключа има кръв?
— Не зная — отговорила бедната жена, а лицето й било по-бледо от лицето на мъртвец.
— Вие не знаете, но аз зная — заявил Синята брада. — Поискали сте да влезете в онази стая! Е, добре, госпожо, ще влезете и ще заемете мястото си сред дамите, които сте видели там.
Тогава тя паднала на колене и заплакала. Замолила го да й прости, като непрекъснато му повтаряла, че се разкайва искрено за непослушанието си. Била толкова красива, тъжна и смирена, че можела да размекне и камък, но Синята брада не се трогнал, защото сърцето му било по-твърдо.
— Трябва да умрете, госпожо — отсякъл той, — и то веднага.
— Щом като трябва да умра, то дайте ми малко време да се помоля на Бог — умолявала го тя, а очите й плувнали в сълзи.
— Давам ви четвърт час, но нито минута повече — казал Синята брада.
Щом останала сама, младата жена повикала сестра си и й казала:
— Сестричке Ан (така се казвала по-голямата сестра), качи се, моля те, горе, на върха на кулата, и виж дали не идват братята ни. Те обещаха да ми дойдат на гости днес. Ако ги забележиш, дай им знак да побързат.
Сестра й Ан се качила на върха на кулата, а бедната жена от време на време я питала:
— Сестричке Ан, виждаш ли някого на пътя?
А Ан й отговаряла:
— Виждам само слънцето, което грее, и тревата, която зеленее.
През това време Синята брада стискал в ръката си нож и крещял високо на жена си:
— Слез долу или аз ще се кача при теб.
— Още миг, умолявам ви — отговаряла му тя, а тихичко отново питала сестра си: — Сестричке Ан, нима не виждаш никого по пътя?
— Виждам само слънцето, което грее, и тревата, която зеленее — повтаряла Ан.
А Синята брада отново закрещял:
— Слез бързо долу или аз ще се кача при теб!
— Слизам — отвърнала жена му и пак се обърнала към сестра си: — Сестричке Ан, и сега ли не виждаш никого по пътя?
— Виждам — отговорила този път Ан, — голям облак прах на пътя.
— Братята ни ли идват? — попитала сестра й.
— Уви, не, скъпа сестро, това е само стадо овце.
— Няма ли да слезеш най-после? — извикал напълно обезумял Синята брада.
— Още минутка — помолила го жена му и се обърнала отново към сестра си, като се смеела нервно: — Сестричке, мила Ан, нима не виждаш никого на пътя?
— Виждам — отвърнала този път сестра й — двама конници, които идат насам, но все още са далече. Слава на Бога! — провикнала се тя след миг. — Това са братята ни. Ще им направя знак да побързат.
А през това време Синята брада закрещял така силно, че цялата къща се разтресла. Клетата жена слязла при него и отново паднала на колене в краката му. Косите й били разчорлени, а тя плачела безутешно и треперела от страх.
— Няма нито смисъл, нито полза да плачете — отсякъл Синята брада. — Трябва да умрете.
И като изрекъл тези думи, я хванал с едната ръка за косите, а с другата вдигнал ножа във въздуха и се приготвил да й пререже гърлото. Нещастната му съпруга се обърнала към него и като го погледнала с очи, в които вече нямало живот, го помолила да й даде още една минута.