— Проблемът с изчезналите документи — започна Торес — е загадка. Били са откраднати от Националната библиотека в Мадрид и дори от Тайния архив на Ватикана. Крадците са подбрали само онези текстове, от които става ясно, че такава програма за предизвикването на „появления“ на Дева Мария съществува, и са се опитали те да станат достояние на общественото мнение.
— Значи крадците знаят всичко… — промълви секретарят Шидив.
— Там е проблемът. Няма съмнение, че някоя могъща организация се е внедрила сред нас и търси начин да ни провали. Това е пета колона, която се опитва да унищожи едно многовековно дело.
— Отче! Нали не обвинявате никого от тази маса? — Думите на Джанкарло Орланди стреснаха целия „консилиум“.
— Не се вълнувайте толкова. Врагът, за когото говоря, действа зад гърба на Църквата. До този момент е успял да се добере до един документ, за който всички смятахме, че е под контрол, почти забравен и в който са обяснени техниките за предизвикване на фалшиви появления на Девата и други чудеса — като чуването на Божия глас, чрез използването на акустични вибрации.
— Господи! Нима това е възможно?
Балдучи погледна ужасено отец Кормак и видя как той кима:
— Възможно е.
— И какво ще стане, ако лъжата се разкрие?
— Ще бъде нанесен страшен удар на престижа ни. Представете си, ще станем известни като създатели на появления чрез „специални ефекти“. Вярващите ще се почувстват излъгани и ще се отдръпнат от опеката на Светата майка — Църквата…
— Вече знам защо сте ме повикали — промълви Балдучи. — Искате в качеството ми на префект на Съвета по обществените въпроси на Църквата да убедя християните в истинността на тези появления, нали?
— Не съвсем. Стореното не може да се поправи и враждебната сила, която се е добрала до документите, вече е взела мерки за разпространяването на ужасната тайна.
— Тогава?
— Вашата мисия ще бъде да смекчите тази информация пред света, за да не подейства тя така шокиращо, когато враговете ни я разпространят. Имаме сериозни опасения, че нещата са вече извън контрол.
— И как да го направя?
— Точно това трябва да решим. Но аз имам няколко идеи. Да се възложи на някого например да напише роман, да заснеме телевизионен сериал, да пусне филм… и тям подобни! Използвайте рекламата. Нали знаете, че когато истините се скрият зад фикцията, накрая някак губят силата си.
Монсеньор Шидив стана тържествено от стола си.
— Имам предложение. Преди да изчезне, Балди бе говорил с един журналист, на когото споменал някои подробности за Хроновизията, които той по-късно публикува в Испания.
— Спомняме си — прекъсна го Кормак.
— А защо не поканите този журналист да напише романа, за който говорите? В крайна сметка той вече знае някои подробности, с които да скалъпи историята. Може да сложи някакво заглавие като Синята дама…
Префектът на Светата инквизиция се усмихна широко.
— Това е добра отправна точка. Вие мислите като ангелите — заяви той.
Шидив се усмихна вътрешно. И наистина, за пръв път в историята един ангел имаше толкова високо положение във Ватикана и можеше да налага мнението си. Но нито Кормак, нито другите от съвета знаеха това. Помисли си за горчивината и объркването, които отец Балди, отвлечен в Сеговия, сигурно изпитваше в този час. Съжаляваше, че го беше излъгал и принудил да тръгне по следите на документи, с които отдавна разполагаше. Но не можеше да допусне други хора от Църквата да се възползват от знанията му. Имаше намерение да го освободи още тази вечер, да го изпрати обратно в килията му във Венеция и щом сега вече Балди знаеше всички подробности за поколението на ангелите, да му предложи да се присъедини към тяхната кауза и да предостави техническите си знания в служба на истината.
А що се отнася до Карлос Алберт, беше му забавно да мисли колко много синхронности го чакаха занапред. Беше сигурен, че журналистът, който бе привлякъл вниманието на неговия Орден на Светия образ, като задаваше неудобни въпроси за Хроновизията, щеше да си възвърне вярата. Поне в ангелите. Същото щеше да стане и с Дженифър Нарейди. Но най-много се радваше на това, че от този ден никой нямаше да използва братята му, за да заблуждава себеподобните си.
— Като ангелите ли казахте? — прошепна той шеговито на Кормак. — Да. Бунтовници.
Постскриптум
(Някои сведения за неподготвените читатели)
Последната дума за историята на Синята дама все още не е казана. От три века състоянията на екстаз и билокациите на сестра Мария Хесус де Агреда, както и на други монахини от тази епоха, като сестра Мария Луиса де ла Асенсион — монахинята от Карион, — не са получили полагащото им се внимание в учебниците по история. Летописците предпочитат да изтъкват другите заслуги на монахинята от Агреда: истинската Синя дама е водела интензивен живот, посветен на литературата и на богата кореспонденция с най-изтъкнатите политически личности на времето си, сред които и кралят на Испания Филип IV.