Разбира се, музата, вдъхновила тази книга, е самата Синя дама, на чийто път се озовах на 14 април 1991 година, сред силния снеговалеж, за който се разказва в тези страници. Сигурен съм, че по някакъв начин тя ме е насочила и към такива способни хора — като Каролин Рейди, Джудит Кър и моята любима издателка Джоана Кастильо от Атрия Букс. Благодарение на последната се отдадох на тежката задача да преработя този ръкопис, който почти десет години чакаше своя час.
Зад тази творба стоят още много имена. Например тези на Том и Илейн Колчи — моите агенти в Съединените щати, които прегледаха внимателно всяка страница и предложиха находчиви варианти за клопките, в които сам бях попаднал. Както и името на Антония Кериган и нейния екип от литературната ми агенция в Барселона, чийто ентусиазъм и успешна работа бяха вдъхновени от „синята сила“ на тези страници. И двата екипа — в Америка и в Европа — извършиха чудо, като ме свързаха с почти същия екип, който лансира Тайната вечеря в Съединените щати, и по-специално с такива находчиви личности — като Майкъл Селек, Сю Флеминг, Карин Луис-Джойс и Кристин Дюплесис от маркетинга и Катлийн Смит и Дейвид Браун от безценния рекламен отдел. Длъжник съм и на Нанси Клемънтс, Гари Урда и Дина д’Алесандро. Както и на Сибил Пинкъс, Изолде Сабер и Нанси Инглис, която беше много взискателна към мен. На всички тях — благодаря. Благодаря и на майсторите на детайла Ейми Таненбаум от Ню Йорк и Давид Гомбау, моя уебмастър в Мадрид.
През седемте години на проучвания за тази книга ми помогнаха много и Висенте Парис, който се впусна заедно с мен по следите на Синята дама в Америка; майорът от авиацията Хуан Сол, винаги готов да провери дребните детайли и техническите термини, и Ракел Менес от Националната библиотека в Мадрид, която извади от фондовете текстове, които не съм и мечтал, че ще видя. На професор Кларк Колахан от Уала-Уала Юнивърсити във Вашингтон, на отец Антонио Мария Артола, професор по Светите писания във Факултета по теология на Университета в Деусто, и на Антонио Пинеро, преподавател по филология на Новия завет в университета „Компутенсе“ в Мадрид, дължа благодарност за вдъхновението и доброто чувство. Както и на журналистката Палома Гомес Бореро, с трийсетгодишен стаж на кореспондент в Рим и Ватикана зад гърба си, която бе въодушевена от тази дама от деня, в който й заговорих за нея.
И нека читателят ми позволи да запазя в тайна имената на много други, които не споменавам тук. Те бяха като ангели за автора, а вече знаем, че трябва да оставим ангелите да летят на свобода.
Действащи лица
(Някои герои от този роман, които наистина са съществували)
Много са историческите личности, получили заслужено място в тази творба. Тук давам кратка биография на най-важните от тях, защото съм сигурен, че те ще събудят интереса на онези читатели, които вече подозират, че Синята дама е много повече от роман.
Когато пред една дата има „с.“ (съкращение от латинското circa), това значи, че става въпрос за приблизително датиране. В някои случаи не разполагаме дори с такава информация за датите на раждане и смърт.
Агреда, сестра Мария Хесус де (1602–1665 г.). Мирянското й име е Мария Коронел-и-Арана. От много малка тя се оформя като тайнствена, вглъбена и интелигентна личност. Доста от биографите й смятат, че е от така наречените „преродени учени“. Тоест, че има знания за науки, които никога не е изучавала, Когато е само на тринайсет години, родителите й превръщат родната й къща в манастир. Майка й я насърчава да стане монахиня и тя приема тази участ, щом навършва седемнайсет години. През 1625 година, на двайсет и три години, започват мистичните й преживявания. Билокирала се е, левитирала е пред очите на другите сестри и е вършела всякакъв вид чудеса или свръхестествени неща; това е и периодът на мистериозното покръстване в Америка. Малко по-късно, след като още много млада — на двайсет и пет години, е избрана за игуменка, тя написва житието на Дева Мария — Мистичният Божи град, със специалното благоволение на папата и започва оживена кореспонденция с крал Филип IV. Без съмнение това е една от най-харизматичните личности на испанския Златен век, въпреки че нейната история все още не е толкова известна.