Април 1631 г. Отец Бенавидес се среща лично със сестра Мария Хесус де Агреда. Срещата се провежда в манастира на монахинята в кастилското село Агреда. Там той ще се убеди, че тази монахиня наистина е Синята дама, която търси. Сестра Мария му предава дори дрехата, с която е отишла в Америка.
Май 1631 г. Отец Бенавидес пише писмо на францисканските мисионери, които работят в Ню Мексико, и ги запознава с разкритията си за Синята дама. Съобщението му ще бъде отпечатано в град Мексико през 1730 г. под дългото заглавие Извадка от писмото, което преподобният отец брат Алонсо де Бенавидес, който беше пазител в Ню Мексико, изпраща от Мадрид на духовниците от Светото Хранилище на кръщението „Свети Павел“ в същото кралство, лето 1631.
12 февруари 1634 г. Папа Урбан VIII получава друга версия на Мемориал на Бенавидес, допълнена от самия францисканец, в която същият включва резултата от разговорите си със сестра Мария Хесус де Агреда и заключението, че тя е единствената причина за появленията на Синята дама в Америка.
2 април 1634 г. Брат Алонсо де Бенавидес представя в Рим, по заповед на папата, нов доклад за появленията на Синята дама в Светата конгрегация за пропаганда на вярата.
15 април 1635 г. Започват първите разпити на сестра Мария Хесус де Агреда пред Инквизицията. Събраният материал се пази в архива, но не е заведено дело срещу монахинята.
18 януари 1650 г. Инквизиторите брат Антонио Гонсалес дел Морал и нотариусът Хуан Рубио отиват в манастира в Агреда да разпитат Синята дама, която вече е игуменка. В продължение на няколко дни монахинята ще съдейства за втори път на Светата инквизиция, разкривайки някои от мистичните феномени, които е преживяла, сред които и билокациите си до Америка. Тя никога не е била съдена.
24 май 1665 г. Сестра Мария Хесус де Агреда умира на 63 години в манастира си. След тържественото погребение бележките, писмата и ръкописите й са затворени в ковчеже с три ключалки, за да е сигурно, че наследството й ще бъде използвано правилно. Бележките от посещенията й в Америка не са там. Тя сама ги изгаря няколко години преди това, когато се опитва да заличи от паметта си тези „излизания от тялото“. С унищожаването им историята губи документ с неоценима научна и културна стойност.