Това бе грешка. Тъй като повърхността на глобуса беше безлично сребристобяла на цвят, по нея нямаше нищо, което да й придаде перспектива. Тя можеше да е на тридесет метра разстояние или на триста, или пък на километри. Хю никога не бе виждал неограничена височина, по-голяма от пространството между две палуби, нито пък — открито пространство, по-голямо от селското землище. Той бе обзет от паника, изплашен до умопобъркване, още повече, че не знаеше какво бе онова, от което се страхуваше. Но призракът на отдавна забравените прадеди от джунглата го обсеби и смрази стомаха му с първичния, примитивен ужас от падането.
Той се вкопчи в командното устройство, вкопчи се в Джо-Джим.
Джо-Джим му фрасна един здраво през устата с дланта си.
— Какво ти става? — изрева Джим.
— Не знам — Хю за момент успя да дойде на себе си. — Не знам, но това място не ми харесва. Да се махаме оттук!
Джим повдигна вежди към Джо, погледна с отвращение и каза:
— Защо не го направим наистина. Това дрисливо бебе никога няма да разбере нищо от онова, което му казваш.
— О, ще му мине — отвърна Джо, слагайки точка по въпроса. — Хю, качи се на един от столовете — ето онзи там.
Междувременно погледът на Хю бе попаднал върху тръбата, през която бяха стигнали до центъра за управление и той я бе проследил с очите си назад, до вратата на прохода. Сферата неочаквано се сви до истинския си фокус и най-лошото от паниката му премина. Той се подчини на заповедта, все още треперещ, но в състояние да се подчинява.
Центърът за управление се състоеше от една неподвижна конструкция, съставена от кресла или стойки, които да поемат телата на операторите и от неподвижни табла с контролно-измервателни уреди и информационни табла, монтирани по такъв начин, че да са почти в скутовете на операторите, където бяха удобни за гледане, без да пречат на полезрението. Креслата имаха високи подпорни страни или облегалки за ръцете, а в тези облегалки бяха монтирани приборите за управление, съобразно с ролята на всеки от вахтените офицери, но Хю още не съзнаваше това.
Той се плъзна под таблата с контролно-измервателните уреди на седалката и се облегна назад, доволен от нейната обгръщаща го стабилност. Тя му прилегна в полулегнало положение — от опората за краката до облегалката за главата.
Но нещо ставаше на таблото пред Джо-Джим; Хю го забеляза с крайчеца на окото си и се обърна да погледне. В горната част на таблото светеха яркочервени букви: 2-РИ АСТРОГАТОР2 НА ПОСТА СИ. Какво означаваше втори астрогатор? Той не знаеше — след това забеляза, че в най-горния край на неговото табло имаше лентичка с надпис: 2-РИ АСТРОГАТОР и заключи, че това трябва да е самият той или по-скоро човекът, който би трябвало да седи там. Той се почувства моментално неудобно от това, че истинският втори астрогатор би могъл да влезе и да го завари, че е узурпирал поста му, но изби тази мисъл от главата си — това не му изглеждаше вероятно да стане.
И все пак, какво означаваше втори астрогатор?
Буквите изчезнаха от таблото на Джо-Джим, в левия край се появи една червена точка и остана там. Джо-Джим направи нещо с дясната си ръка; неговото табло рапортува: УСКОРЕНИЕ — НУЛА, след това — ОСНОВЕН ДВИГАТЕЛ. Последните две думи премигнаха няколко пъти, след това бяха изместени от: НЯМА СВЕДЕНИЯ. Тези думи изчезнаха и близо до десния край на таблото се появи светлозелена точка.
— Приготви се — рече Джо, поглеждайки към Хю; осветлението угасва.
— Нали няма да угасиш осветлението? — възпротиви се Хю.
— Не… ти ще го направиш. Погледни до лявата си ръка. Виждаш ли онези малки бели лампички?
Хю направи каквото му беше казано и откри, светещи през повърхността на облегалката на креслото, осем ярки малки мъниста от светлина, наредени в два квадрата един над друг.
— Всяко от тях контролира светлината на един квадрант — обясни Джо. — Покрий ги с ръката си, за да загасиш светлината. Хайде, направи го.
Неохотно, но омагьосан, Хю направи както му бе заповядано. Сложи длан върху малките лампички и зачака. Сребърната сфера придоби тъмнооловен цвят, потъмня още повече, като ги остави в пълна тъмнина, с изключение на тихия отблясък от таблата с контролно-измервателни уреди. Хю се почувства нервен, но развълнуван в същото време. Той отмести дланта си; сферата остана тъмна, осемте малки лампички бяха станали сини.
2
астрогатор — очевидно, авторът е недоволен (кой знае защо) от общоприетото понятие навигатор, от латинското navis — кораб, използвано, както и самото понятие кораб, освен в мореплаването и във въздухоплаването. — Бел.прев.