— Сега — рече Джо, — ще ти покажа звездите!
В тъмното ръката на Джо-Джим се плъзна над друга конфигурация от осем лампички.
Мироздание.
Точно възпроизведени, сияещи така непоколебимо и ярко от стените на стелариума като техните оригинали от черните глъбини на космоса, огледално отразените звезди гледаха надолу към него. Светвайки едно по едно, сякаш покрити с бисери, пръснати с безгрижно, щедро великолепие по въображаемото небе, безбройните слънца лежаха пред него — пред него, над него, под него, зад него, навсякъде около него. Той висеше сам в центъра на звездната вселена.
— Оооо! — Това бе неволен звук, причинен от дъха, който той си пое.
Той стискаше облегалките на креслото с такава сила, че можеше да си счупи ноктите, но не съзнаваше това. Нито пък изпитваше някакъв страх в момента; в неговото същество имаше място за всички емоции, с изключение на една. Животът вътре в Кораба, повече или по-малко суров и еднообразен, не се бе отразил на вродената му способност да преживява красотата; за пръв път в живота си той позна непоносимия екстаз от красотата без примеси. Това го зашемети и му причини болка като първата разтърсваща сила на секса.
Мина известно време преди Хю да се възстанови достатъчно от шока и от последвалото силно смайване, за да може да забележи язвителния смях на Джим, сухото хихикане на Джо.
— Стига ли ти? — попита Джо.
Без да дочака отговора му, Джо-Джим запали отново осветлението, като използва дублиращите прибори за управление, монтирани на лявата облегалка на неговото кресло.
Хю въздъхна. Боляха го гърдите и сърцето му биеше лудо. Той изведнъж разбра, че през цялото време, докато светлината бе загасена, не бе си поемал дъх.
— Е, умнико — попита Джим, — убеди ли се?
Хю въздъхна отново, без да знае защо. Сега, когато бе станало отново светло, той се чувстваше в безопасност и защитен, но бе обладан от някакво дълбоко чувство за лична загуба. Той знаеше, подсъзнателно, че след като бе видял звездите, никога вече нямаше да бъде щастлив.
Тъпата болка в гърдите му, неясният, току-що породил се копнеж по неговото загубено наследство от открито небе и звезди, никога нямаше да бъде потушен, макар че той бе все още прекалено невеж, за да го осъзнае с ума си.
— Какво бе това? — попита той с приглушен глас.
— Това е то — отговори Джо. — Това е светът. Това е вселената. Това е нещото, за което се опитвах да ти разкажа.
Хю направи неистов опит да осъзнае видяното.
— Това ли имаш предвид под Навън? — попита той. — Всички онези красиви малки светлинки?
— Разбира се — рече Джо, — само че те не са малки. Те са много далече, разбираш ли… може би на хиляди мили разстояние.
— Какво?
— Точно така, точно така — упорстваше Джо. — Там вън има много място. Космос. Той е голям. Ами да, някои от онези звезди може да са големи колкото Кораба… дори по-големи.
Лицето на Хю представляваше жална илюстрация на свръхнапрегнато въображение.
— По-големи от Кораба? — повтори той. — Но… но…
Джим отметна нетърпеливо главата си и каза на Джо:
— К’во ти казах? Губиш ни времето с тоя балък. Той не притежава способността…
— По-спокойно, Джим — кротко отвърна Джо. — Не можеш да очакваш от него да тича, преди да се е научил да пълзи. На нас ни трябваше дълго време. Струва ми се, че си спомням как ти малко бавно повярва на собствените си очи.
— Това е лъжа — злобно рече Джим. — Ти беше оня, който трябваше да бъде убеждаван.
— Добре де, добре — съгласи се Джо, — карай да върви. Но мина дълго време преди ние двамата да проумеем напълно всичко това.
Хойланд обръщаше малко внимание на приказките на двамата братя. Това бе нещо обичайно за него; вниманието му бе погълнато от неща, които бяха определено необикновени.
— Джо — попита той, — какво стана с Кораба, докато ние гледахме звездите? Направо през него ли гледахме?
— Не съвсем — отвърна му Джо. — Ти изобщо не си гледал непосредствено звездите, а своего рода тяхно изображение. Нещо като… Правят го с огледала, нещо от тоя род. Имам една книга, в която се говори за това.
— Но можеш да ги видиш непосредствено — прояви сговорчивост Джим, забравил за моментната си накърнена гордост. — Пред нас има един отсек…