— О, да — намеси се Джо, — изплъзна ми се от ума. Капитанската веранда. Цялата е от стъкло; можеш да гледаш направо навън.
— Капитанската веранда ли? Но…
— Не става дума за този Капитан. Той никога не е припарвал до това място. Така пише над вратата към отсека.
— Какво е веранда?
— Да пукна, ако знам. Просто така се нарича мястото.
— Ще ме заведете ли там?
Джо изглеждаше почти готов да се съгласи, но Джим се намеси:
— Някой друг път. Искам да се връщаме… Огладнях.
Те преминаха обратно през тръбата, събудиха Бобо и се върнаха по обратния дълъг път долу.
Мина дълго време преди Хю да успее да убеди Джо-Джим да го заведе отново на експедиция, но промеждутъка от време бе добре оползотворен. Джо-Джим му даде възможност да чете свободно най-голямата колекция от книги, която Хю бе виждал някога. Някои от тях бяха копия на книги, които Хю вече бе виждал преди, но той препрочете и тях откривайки нов смисъл в съдържанието им. Той четеше непрекъснато като умът му попиваше нови идеи, препъваше се в тях, бореше се, стремейки се да ги схване. Той ненавиждаше съня, забравяше да яде, докато дъхът му започнеше да мирише на вкиснало и настойчивата болка в корема го принуждаваше да обърне внимание на тялото си. Удовлетвореше ли глада, той се връщаше обратно към книгите, докато го заболеше главата и очите му откажеха да се фокусират.
Господарските изисквания на Джо-Джим бяха малко. Макар че Хю изобщо не бе свободен от дежурство, Джо-Джим не възразяваше срещу четенето му, стига той да се намираше достатъчно наблизо, за да може да чуе и да скочи веднага, щом го повикат. Играта на дама с един от двамата, когато на някого от тях не му се играеше, бе работата, която заемаше по-голямата част от времето, но дори и това не беше пълна загуба на време, защото ако играчът беше Джо, той почти винаги можеше да бъде отклонен в някоя дискусия относно Кораба, неговата история, машинарията и оборудването му, що за тип хора си били онези, които са го построили и първи са го управлявали и тяхната история там на Земята, невероятната Земя, онова странно място, където хората са живели вън, вместо вътре.
Хю се чудеше защо не са изпопадали.
Той се залови за този въпрос с помощта на Джо и най-накрая придоби известна представа за гравитацията. Всъщност, той така и не можа да я проумее емоционално — тя бе прекалено диво невероятна — но бе в състояние да я приеме и да я използва като интелектуално понятие, много по-късно, при първите си мъгляви прозрения в балистичната наука и в изкуството по астрогация и корабно маневриране. А след време тя го накара да се замисли сериозно относно теглото в Кораба, един въпрос, който изобщо не го бе измъчвал преди. Колкото по-ниско е равнището, толкова по-голямо е теглото — това за неговия ум бе просто в природата на нещата и нямаше на какво да се чуди. Той беше запознат с центробежната сила, доколкото тя имаше приложение при прашките. Съотнасянето към целия Кораб, мисълта за Кораба като за изстреляно от прашка тяло, което се върти вретенообразно и така причинява тегло, бе пряко силите му — той така и не можа да повярва в това.
Джо-Джим го заведе още веднъж в Командната Зала и му показа малкото, което самият той знаеше относно боравенето с уредите за управление и отчитането на астрогационните прибори.
Отдавна забравените инженер-конструктори, наети от Джордановата фондация са били инструктирани да конструират кораб, който не би се — не би могъл да се — износи, дори и Пътешествието да продължи по-дълго от очакваните шестдесет години. Те бяха надминали себе си. При планирането на двигателите за главното задвижване и на спомагателните механизми, предимно автоматични, които трябваше да направят Кораба обитаем, и при конструирането на уредите за управление необходими за управлението на всички, не напълно автоматични механизми, самата идея за движещи се части е била отхвърлена. Двигателите и спомагателното оборудване работеха на едно равнище под механичното движение, на равнище от чиста сила като електрическите трансформатори. Вместо бутони за натискане, лостове, гърбични механизми и валове, пултовете за управление и механизмите, които обслужваха те, бяха замислени като баланс между статични полета, промяна на електронния поток, прекъсване или затваряне на вериги, посредством поставянето на ръка над някоя лампа.