— Но вижте — примоли се Хю, — има прибори. Вие ми ги показахте. Не бихме ли могли да се научим как да ги използваме? Ти не би ли могъл да се справиш с тях, Джо, ако наистина искаш да го направиш?
— О, предполагам, че би могъл — съгласи се Джим.
— Не се изхвърляй, Джим — рече Джо.
— Не се изхвърлям — рязко отвърна Джим. — Ако нещо е в състояние да се задейства, аз бих могъл да се справя с него.
— Хм! — рече Джо.
Положението бе станало деликатно. Хю ги бе накарал да изпаднат в несъгласие помежду си, при което по-малко податливият от двамата беше на негова страна. Сега, трябваше да заздрави постижението си…
— Имах една идея — бързо каза той, — да ти намеря хора, с които да работиш, Джим, ако си в състояние да ги обучиш.
— Каква е идеята ти? — с подозрение попита Джим.
— Ами, нали си спомняш какво ти бях разказал за една група от по-млади учени…
— Ония глупаци!
— Да, да, така е — но те не знаят онова, което знаете вие. Те по своему се опитваха да проявяват разум. Ако можех да се върна долу сега и да им разкажа онова, на което вие ме научихте, бих могъл да ви доведа достатъчно хора, с които да работите.
Джо се намеси и го прекъсна.
— Виж ни добре, Хю. Какво виждаш?
— Защо… какво има… Виждам вас — Джо-Джим.
— Виждаш един мутат — поправи го Джо, с язвителна нотка в гласа. — Ние сме един мутат. Ясно ли ти е това? Твоите учени няма да работят с нас.
— Не, не — запротестира Хю, — не е истина. Нямам предвид селяни. Селяните не биха разбрали, но онези, които имам предвид, са учени и най-умните от всички. Те ще разберат. Единственото нещо, което трябва да уредите, е безопасното им придвижване през страната на мутатите. Вие можете да уредите това, Нали? — добави той, инстинктивно прехвърляйки темата на спора върху по-здрава почва.
— Ами, разбира се — рече Джим.
— Забрави това — рече Джо.
— Е, добре — съгласи се Хю, усещайки че Джо бе наистина подразнен от неговата упоритост, — но би било забавно. — Той се отдръпна на известно разстояние от братята.
Чуваше как Джо-Джим продължаваше спора със самия себе си на тих глас. Направи се, че не обръща внимание на това. Джо-Джим притежаваше този съществен дефект в своята двойствена природа: тъй като беше по-скоро един комитет, отколкото самостоятелна личност, той едва ли ставаше за човек на действието, тъй като всички решения бяха по необходимост резултат от дискусия и компромис.
Няколко мига по-късно, Хю чу, че Джо повишава глас:
— Добре де, добре — нека бъде както ти искаш! — След това той извика: Хю, ела тук!
Хю се отблъсна с крака от една близкостояща преграда и се изстреля в непосредствена близост до Джо-Джим, като спря полета си, хващайки се с две ръце за конструкцията на Капитанското кресло.
— Решихме — рече Джо без предисловия, — да те пуснем да се върнеш обратно долу, в условията на гравитация и да се опиташ да изтъргуваш стоката си. Но ти си глупак — добави вкиснато той.
Бобо ескортира Хю по пътя надолу през опасностите на равнищата, често посещавани от мутати и го остави в ненаселената зона над равнищата с висока степен на гравитация.
— Благодаря, Бобо — рече Хю на сбогуване. — Добра хапка.
Джуджето се озъби в усмивка, кривна глава и се отдалечи бързешком, втурвайки се нагоре по стълбата, по която току-що се бяха спуснали.
Хю се обърна и пое надолу, докосвайки ножа си, докато вървеше. Беше приятно да го усеща отново до тялото си. Въпреки че това не беше неговия собствен нож. Той бе даден като награда на Бобо за пленяването му и Бобо нямаше как да го върне, тъй като го бе оставил по невнимание да стърчи забит в някакъв великан, който му се беше изпречил. Но този, който Джо-Джим му бе дал в замяна, беше напълно задоволителен.
Бобо го бе изпроводил, по искане на Хю и по заповед на Джо-Джим, до мястото непосредствено над спомагателния Конвертор, използван от учените. Той искаше да намери Бил Ерц, Помощник-главния инженер и предводител на общността на младите учени и не искаше да му се налага да отговаря на много въпроси преди да се срещне с него.
Хю се спусна бързо през останалите равнища и се озова в един от главните проходи, който му бе познат. Добре! Един завой наляво, около двеста метра път пеша и той се озова пред вратата на отсека, където се помещаваше Конвертора. Пред нея стоеше един постови. Хю понечи да мине край него, но беше спрян.