Неговите самообвинения бяха най-после прекъснати от звука от отлостването на вратата на каютата му. Беше твърде рано за поредното от редките яденета; той си помисли, че най-после бяха дошли да го отведат и поднови намерението си да вземе някого със себе си.
Но той грешеше. Дочу един глас изпълнен с благородно достойнство:
— Синко, синко, как стана така?
Беше лейтенант Нелсън, първият му учител, който изглеждаше по-стар от всякога и немощен.
Разговорът беше мъчителен и за двамата. Старецът, който самият беше бездетен, бе хранил големи надежди за своя възпитаник, дори и амбицията, че той би могъл евентуално да поеме капитанството, макар да бе пазил своята амбиция за заместването на капитана за себе си, верен на убеждението си, че за младите не е добре да бъдат хвалени прекалено много. Сърцето му бе наранено, когато младежът се загуби.
Сега той се бе върнал, вече мъж, но при позорни обстоятелства и със смъртна присъда.
Срещата бе не по-малко безрадостна и за Хю. Той бе обичал стария човек по своему, искаше да го зарадва и се нуждаеше от одобрението му. Но той виждаше, докато му разказваше историята си, че Нелсън не бе в състояние да погледне на тази история другояче освен като на някакво изкривяване на съзнанието на Хю, и подозираше, че Нелсън би искал по-скоро да го види изправен пред бързата смърт в Конвертора, където атомите му щяха да бъдат разбити на водород, давайки чиста полезна енергия, отколкото да го гледа как живее и се подиграва с древните учения.
В това отношение той се оказа несправедлив спрямо стареца; той подценяваше милостта на Нелсън, за сметка на неговата привързаност към „науката“. Но за Хю трябва да се каже, че ако нещата не опираха до нещо повече от неговото собствено благосъстояние, той сигурно би предпочел смъртта, вместо да разбие сърцето на своя благодетел — тъй като той бе романтик и доста глупав.
Старецът бе станал да си върви, тъй като свиждането бе станало непоносимо и за двамата.
— Има ли нещо, което бих могъл да направя за теб, синко? Хранят ли те достатъчно добре?
— Съвсем добре, благодаря — излъга Хю.
— Има ли нещо друго?
— Не… да, бихте могъл да ми изпратите малко тютюн. Не съм дъвкал от дълго време.
— Ще се погрижа за това. Има ли някой, с когото би искал да се видиш?
— Ами, аз бях останал с впечатлението, че нямам право на посетители — обикновени посетители.
— Прав си, но мисля, че аз може би бих могъл да посмекча правилото. Но ще трябва да ми обещаеш да не говориш за своята ерес — добави развълнувано той.
Хю помисли бързо. Това беше нещо ново, една нова възможност. Вуйчо му? Не, макар че двамата винаги се бяха разбирали добре, техните умове нямаха нищо общо — щяха да се поздравят като непознати. Той никога не бе завързвал лесно приятелства; Ерц очевидно щеше да бъде неговият следващ приятел, а виж сега каква проклетия излезе! Тогава той си спомни за своя приятел от селото, Алън Махони, с когото бяха играли като деца. Вярно е, че той не бе го виждал изобщо от времето, когато бе постъпил като чирак при Нелсън. Все пак…
— Алън Махони все още ли живее в нашето село?
— Ами да.
— Бих искал да го видя, ако пожелае да дойде.
Алън дойде, нервен, неспокоен, но видимо радостен, че вижда Хю и много ядосан, че го заварва осъден да поеме по Дългия Път. Хю го потупа по гърба.
— Добро момче — каза той. — Знаех си, че ще дойдеш.
— Разбира се, че ще дойда — възнегодува Алън, — веднага щом разбрах. Но никой в селото не знаеше за това. Мисля че дори и Свидетеля не знае.
— Е, ти си тук, другото няма значение. Разкажи ми за себе си. Ожени ли се?
— Ъ-ъ, ми, не. Нека не губим време да говорим за мен. На мене и без това никога нищо не ми се случва. За Джордан, как изобщо се озова в тая бъркотия, Хю?
— Не мога да говоря за това, Алън. Обещах на лейтенант Нелсън да не говоря.
— Добре де, какво значи едно обещание — такова обещание? Ти си го загазил, приятелю.
— Като че ли аз не го знам!
— Някой помогна ли ти за да я докараш дотук?
— Ами… нашият стар приятел Морт Тайлър не си помръдна пръста; мисля, че това е което мога да кажа.
Алън подсвирна и бавно кимна с глава.
— Това обяснява много неща.
— Какво искаш да кажеш? Да не би да знаеш нещо?