Едно бе сигурно — новият началник не биваше да е човек с толкова напориста предприемчивост като Ерц. Нарби приемаше, че Ерц бе свършил добра работа по организирането на Екипажа за предложеното изтребление на мутатите, но самите резултати от работата му го бяха направили прекалено силен претендент за капитанския пост — ако и когато се наложеше да се търси нов човек за него. Ако помислеше открито за това, Нарби сигурно би се съгласил, че продължителността на живота на сегашния Капитан се бе проточила прекалено много, тъй като Нарби не бе абсолютно сигурен, че Ерц нямаше да бъде избран.
Онова, което той наистина си мислеше, бе, че сега е може би подходящ момент стария Капитан да предаде духа си на Джордан. Дебелият изкуфял дъртак отдавна бе надживял своята полезност; Нарби се бе уморил от необходимостта да го обсипва с ласкателства, за да издава подходящите заповеди. В случай че Съветът се изправеше пред необходимостта да избира нов Капитан в този момент, налице имаше само един-единствен кандидат…
Нарби остави книгата на бюрото. Бе взел решение.
Простото решение да елиминира стария Капитан не предизвика в съзнанието на Нарби никакво чувство за срам, нито за грях, или пък за нелоялност. Той изпитваше презрение, но не и неприязън към Капитана и никакъв подъл дух не оцветяваше решението му да го убие. Плановете на Нарби бяха скроени на благородното равнище на държавничеството. Той искрено вярваше, че неговата цел е благоденствието на целия Екипаж — администрация основана на здравия разум, ред и дисциплина, добра хапка за всички. Той избираше себе си, защото за него бе очевидно, че той бе най-подходящ за осъществяването на тези достойни цели. Той не съжаляваше ни най-малко за това, че някои трябва да поемат Дългия път, за да може тези по-широки интереси да бъдат обслужени, но не изпитваше никаква злоба към тях.
— Какво, Хъф да те вземе, правиш на моето бюро?
Нарби вдигна поглед и видя покойния Бил Ерц, застанал над него с вид, който в никакъв случай не бе доволен. Той погледна отново, след това, сякаш размислил, затвори устата си. Бе толкова сигурен, че Ерц е поел Дългия път и по всяка вероятност е бил заклан и изяден, когато не се появи след нападението — толкова сигурен, че сега това да види Ерц застанал пред него, напористо жив, бе истинско издевателство над ума му. Но се овладя.
— Бил! Джордан да те благослови, човече… ние си помислихме, че си поел Дългия път! Сядай, сядай и ми кажи какво се случи с теб.
— Ще ти кажа, ако се разкараш от стола ми — хапливо отвърна Ерц.
— О, извинявай!
Нарби бързо освободи стола зад бюрото на Ерц и си намери друг.
— А сега — продължи Ерц, настанявайки се на стола, който Нарби беше опразнил, — можеш да ми обясниш защо се ровиш из моите неща.
Нарби успя да си придаде обиден вид.
— Нима това не е очевидно? Ние приехме, че си умрял. Някой трябваше да поеме работата и да се погрижи за твоя отдел, докато бъде определен нов началник. Действах от името на Капитана.
Ерц го погледна право в очите.
— Не ми пробутвай тая помия, Нарби. И двамата знаем кой казва на Капитана какво да прави — толкова пъти сме планирали това. Дори и наистина да си мислил, че съм умрял, струва ми се, че би могъл да изчакаш малко повече от времето между две сънни паузи и тогава да ровиш из бюрото ми.
— Ама, наистина, старче, когато някой изчезне след нападение на мутатите, здравият разум изисква да се допусне, че той е поел Дългия път.
— Добре, добре, да оставим това. Защо Морт Тайлър не ме замести през това време?
— Той е в Конвертора.
— Значи е убит, а? Но кой нареди да бъде сложен в Конвертора? Толкова много маса ще предизвика ужасно напрежение в зареждането.
— Аз наредих, на мястото на Хю Хойланд. Техните маси бяха почти еднакви, а твоето разпореждане за масата на Хю Хойланд не беше изпълнено.
— Почти еднакви не е достатъчно добър аргумент, когато става дума за работата на Конвертора. Ще трябва да проверя това.
Той понечи да стане.
— Не се вълнувай — рече Нарби. — Не съм пълен глупак в инженерството, знаеш това. Заповядах масата му да бъде коригирана съгласно графика, който ти беше съставил за Хойланд.
— Е, добре. Засега ще се задоволя с това. Но ще трябва да проверя. Не можем да си позволим да прахосваме маса.
— Като говорим за прахосана маса — сладникаво рече Нарби, — намерих две Ненужни книги в бюрото ти.