— Но как би могъл?
— Не знам точно как. Бих могъл да взема двама души и да се поизкатерим малко нагоре. Ако успеем да хванем някой мутат жив, това би могло да свърши работа.
— Малко е вероятно.
— Ще ми се да рискувам и да опитам.
Нарби прехвърли в ума си всичко това. Целият план му се струваше изпълнен с несигурни възможности и глупави предположения. Независимо от това, щом Ерц искаше да поеме този риск и ако наистина успее, най-лелеяната амбиция на Нарби би се оказала много по-близко до реализирането си. Подчиняването на мутатите със сила би било продължително и кръвопролитно начинание, вероятно невъзможно начинание. Той ясно съзнаваше колко трудно е това.
Ако не успее, нищо не се губи, освен Ерц. Сега, след като премисли отново всичко, излизаше че Ерц няма да представлява каквато и да било загуба на този етап от играта. Хм-м-м.
— Давай — рече той. — Ти си смел човек, пък и начинанието си струва.
— Добре — съгласи се Ерц. — Добра хапка.
Нарби схвана намека.
— Добра хапка — отвърна той, събра си книгите и си тръгна.
Чак по-късно му хрумна, че Ерц не му бе казал къде е бил толкова дълго време.
Ерц също съзнаваше, че Нарби не беше напълно откровен с него, но като познаваше Нарби, той не бе изненадан. Той бе доволен, че импровизираният му план за бъдещо действие бе посрещнат толкова добре. Изобщо не му бе хрумнало, че може би щеше да е по-просто и по-резултатно, ако бе казал истината.
Ерц се поразтича за известно време, докато направи рутинна инспекция на Конвертора и назначи действащ Старши вахтен офицер. След това, доволен, че неговият отдел бе в състояние да си върши работата при едно бъдещо негово отсъствие, той изпрати да повикат главния му носач и каза на ординареца да доведе Алън Махони от селото. Бе помислил, дали да не поръча да приготвят носилката му и да се срещне с Махони на половината път, но се отказа от това, тъй като реши, че би било прекалено подозрително.
Алън го поздрави с въодушевление. За него — все още неженен кадет и работещ за по-предприемчиви хора, докато всичките му връстници бяха до един глави на семейства и притежаваха солидно имущество — съзнанието, че е кръвен брат на един високопоставен учен, бе наистина най-важното нещо, което му се бе случвало някога в живота, и което засенчваше дори последните му приключения, чието значение той и без това, едва ли имаше способността да разбере.
Ерц го прекъсна и бързо затвори вратата към външния инженерски офис.
— Стените имат уши — тихо каза той, — а чиновниците със сигурност, освен уши, имат и езици. Да не би да искаш и двамата да поемем Дългия път?
— О, ама че съм и аз, Бил… Не исках да…
— Няма нищо. Ще те чакам в основата на същата стълба, по която слязохме долу, на десет палуби над тази. Можеш ли да броиш?
— Разбира се, мога да броя до толкова. Мога да броя до два пъти по толкова. Едно и едно прави две, а още едно прави три и още едно прави четири и едно прави пет, и…
— Това е достатъчно. Виждам, че можеш. Но аз разчитам повече на твоята вярност и на ножа ти, отколкото на математическите ти способности. Ела там, веднага щом можеш. Качи се горе отнякъде, откъдето няма да те забележат.
Четиридесет и един беше все още на пост, когато те стигнаха мястото на срещата. Ерц го извика по име, като междувременно бе застанал извън обсега на стрелба с прашка или на мятане с нож — разумна предохранителна мярка, като се вземе предвид, че си имаше работа със същество, което бе израснало до ръста на мъж благодарение на това, че борави чевръсто с оръжията си. След като се разпознаха едни други, той каза на постовия да намери Хю Хойланд. Двамата с Алън седнаха да чакат.
Четиридесет и един не можа да намери Хю Хойланд в апартамента на Джо-Джим. Джо-Джим също не беше там. Той намери Бобо, наистина, но карфичестата глава не беше от много полза. Бобо му каза, че Хю бил отишъл горе, където всички летят. Това означаваше много малко за Четиридесет и един; той бе ходил горе до равнището на безтегловност само веднъж в живота си. Тъй като равнището на безтегловност се простираше по цялата дължина на Кораба, представлявайки фактически последния концентричен цилиндър около оста на Кораба — не че Четиридесет и един можеше да си го представи с тези понятия — информацията, че Хю се бе отправил към равнището на безтегловност, не му вършеше работа.
Четиридесет и един бе объркан. Заповед издадена от Джо-Джим не биваше да се пренебрегва, а той бе схванал чрез своя не особено ярък ум, че заповед от страна на Ерц имаше същата тежест. Той разбуди отново Бобо.