— Може и да не е. Не ме интересува. Но това е най-близката звезда до нас и ние се движим към нея. Когато не знаем коя звезда коя е, всичките са еднакво добри. Джо-Джим, древните трябва да са имали някакъв начин да различават звездите една от друга.
— Разбира се, че са имали — потвърди Джо, — но какво от това? Ти си избрал онази, до която искаш да отидеш. Хайде. Искам да се върна долу.
— Добре — съгласи се с нежелание Хю.
Те поеха по дългия обратен път.
Ерц изложи пред Джо-Джим и Хю своя разговор с Нарби.
— А идеята ми да дойда тук, се състои в следното: ще изпратя Алън обратно долу с едно писмо до Нарби, в което ще му напиша, че съм успял да установя контакт с теб, Хю и ще настоявам пред него да се срещне с нас някъде над страната на Екипажа, за да чуе какво съм открил.
— Защо просто не отидеш долу и не го доведеш лично? — възрази Хю.
Ерц го погледна леко глуповато.
— Защото ти опита да подходиш по този начин към мен — и той не даде резултат. Ти се върна от страната на мутатите и ми разказа за чудесата, които си видял. Аз не ти повярвах и те изправих пред съд за еретизъм. Ако Джо-Джим не те бе спасил, ти щеше да отидеш в Конвертора. Ако ти не ме бе занесъл насила до равнището на безтегловност и не ме бе накарал насила да видя със собствените си очи, никога нямаше да ти повярвам. Уверявам те, че Нарби изобщо няма да е по-лесна врата за разбиване, отколкото бях аз. Искам да го докарам тук горе, да му покажа звездите, и да го накарам да разбере — ако можем мирно; ако трябва — със сила.
— Не разбирам това — рече Джим. — Няма ли да е по-просто да му прережем гърлото?
— Това би било чудесно. Но няма да е умно. Нарби може да ни бъде от огромна помощ. Джим, ако ти познаваше организацията на Кораба, така както я познавам аз, щеше да разбереш защо. Нарби има повече тежест в Съвета, отколкото който и да било от останалите офицери и той представлява Капитана. Ако го спечелим на наша страна, може изобщо да не ни се наложи да се бием. Ако не успеем… е, тогава не съм сигурен за резултата, не и ако се наложи да се бием.
— Не мисля, че той ще дойде тук горе. Ще се усъмни, че това е някакъв капан.
— Което е още едно основание за това, защо трябва да отиде Алън, а не аз. Той би ми поставил множество затруднителни въпроси и би проявил съмнение към отговорите. От Алън той няма да очаква толкова много — Ерц се обърна към Алън и продължи: — Алън, когато той започне да те разпитва, ще се престориш, че не знаеш нищо, освен онова, което сега ще ти кажа. Чат ли си?
— Дума да няма. Нищо не знам, нищо не съм видял, нищо не съм чул — рече Алън. И добави с искрена простота: — Аз и без това никога не съм знаел много.
— Добре. Никога не си виждал Джо-Джим, никога не си чувал за звездите. Ти си просто мой пратеник, един боец, когото съм взел със себе си да ми помага. А ето какво ще му кажеш… — Той изложи пред Алън посланието за Нарби, изречено с прости, но предизвикателни думи, след това провери дали Алън е разбрал всичко както трябва. — Добре, тръгвай! Добра хапка.
Алън тупна дръжката на ножа си и отвърна:
— Добра хапка! — и потегли бързо на път.
За един селянин е невъзможно да се озове изневиделица пред помощника на Капитана — Алън се убеди в това. Той бе спрян от Главния старшина на корабната полиция, който стоеше на пост пред квартирата на Нарби, окован за кратко с белезници на ръцете заради настойчивостта му да влезе, отпратен при някакъв досадно несимпатичен писар, който си записа името му и му каза да се върне в селото си и да чака там да бъде повикан. Той държеше на своето и настояваше, че носи спешно послание от Главния инженер за Капитан втори ранг Нарби. Писарят го погледна отново:
— Дай ми писмото.
— Няма никакво писмо.
— Какво? Това е абсурдно. Винаги има нещо черно на бяло. Правилата са такива.
— Той нямаше никакво време да напише каквото и да било. Даде ми словесно послание.
— Какво е то?
Алън поклати отрицателно глава.
— Лично е, само за Капитан втори ранг Нарби. Така ми е заповядано.
Писарят видя раздразнението му.
Но тъй като беше само стажант, той предпочете, пред удоволствието да постави непосредствено и веднага на мястото му непокорния селяк, по-безопасния начин — да препрати младока по-нагоре.
Главният писар бе кратък:
— Дай ми посланието.
Алън се стегна и заговори на един учен по начин, който не бе използвал никога през живота си, дори и пред някой толкова млад, колкото предишния писар: