— Сър, единственото, което искам, е да кажете на Капитан втори ранг Нарби, че нося послание за него от Главния инженер Ерц. В случай че посланието не бъде предадено, не аз ще бъда онзи, който ще отиде в Конвертора! Но не смея да предам посланието на когото и да било друг.
Нисшестоящият служител овладя гнева си и реши да рискува да обезпокои началника си.
Алън предаде на Нарби посланието си тихо, така че ординарецът, който стоеше непосредствено пред вратата да не може да го подслуша. Нарби се вторачи в него:
— Ерц, иска аз да дойда с теб в страната на мутатите?
— Не чак до самата страна на мутатите, сър. До едно междинно място, където Хю Хойланд може да се срещне с вас.
Нарби издиша шумно.
— Това е абсурдно. Ще изпратя отряд ножове да ми го доведат тук долу.
Алън изложи решителната част на посланието си. Този път той внимателно повиши гласа си, за да е сигурен, че ординарецът, а ако беше възможно и други, ще могат да чуят думите му:
— Ерц каза да ви предам, ако се страхувате да отидете, просто да забравите всичко това. Той ще се погрижи сам да постави въпроса пред Съвета.
Алън дължеше своето по-нататъшно съществуване от този момент насетне на факта, че Нарби бе от оня вид хора, които живееха по-скоро с коварство, отколкото чрез груба сила. Ножът на Нарби беше в колана му; Алън с болка осъзна, че той бе накаран да остави своя при Главния старшина на корабната полиция.
Нарби овладя изражението на лицето си. Той бе твърде интелигентен, за да признае че гордостта му е била накърнена от мухльото пред него, макар че си обеща при по-подходящ момент да обърне малко специално внимание на въпросния мухльо. Накърнена гордост, любопитство и опасността от загуба на престиж, всичко това заедно се съдържаше в решението му.
— Идвам с теб — свирепо изрече той. — Искам да го попитам, правилно ли си предал посланието му.
Нарби помисли, дали да повика някой от по-старшите охранители да го придружи, но отхвърли тази идея. Това не само че би придало извънредна публичност на цялата работа, преди той да е имал възможност да прецени нейните политически страни, но би накърнило достойнството му точно толкова, колкото и ако просто откажеше да отиде.
Когато Алън получи обратно ножа си от Главния старшина на корабната полиция, капитанът нервно го попита:
— Нали си добър с ножа?
— Няма по-добър — весело се съгласи Алън.
Нарби се надяваше, че това не е просто самохвалство. Мутати… Искаше му се самият той да бе намирал повече време напоследък за тренировки по мъжките умения.
Постепенно възвърна самообладанието си, докато вървеше след Алън нагоре към равнищата с ниска степен на гравитация.
Дотук всичко вървеше спокойно, нямаше нищо тревожно; на второ място, Алън бе очевидно внимателен и опитен разузнавач, който се движеше предпазливо и безшумно и никога не пристъпваше на някоя палуба, без да се спре и да се огледа внимателно наоколо, преди да даде възможност на тялото си да последва очите. Нарби вероятно щеше да е по-нервен, ако бе чул онова, което чуваше Алън — леки шумове от глъбините на големите полутъмни проходи, шушукания, които му говореха, че тяхното придвижване е охранявано от всички страни. Това подсъзнателно безпокоеше Алън, макар че той бе очаквал нещо подобно — знаеше, че и Хю, и Джо-Джим са грижливи капитани, които не биха пропуснали да осигурят прикритие по маршрута им. Повече щеше да се безпокои, ако не бе усетил разузнавателно присъствие, каквото трябваше да е налице.
Когато наближи до мястото на срещата, на двадесетина етажа над най-горното цивилизовано равнище, Алън спря и изсвири с уста. В отговор също се чу изсвирване.
— Алън е — извика той.
— Излез и се покажи.
Алън се подчини, без да пренебрегва обичайната предпазливост. Когато не видя никой друг освен приятелите си — Ерц, Хю, Джо-Джим и Бобо — той направи знак на Нарби да го последва.
Видът на Джо-Джим и Бобо наруши възвърналото се спокойствие на Нарби с внезапното усещане, че се е озовал в капан. Той стисна ножа си и отстъпи тромаво назад по стълбите, след това се обърна. Бобо измъкна ножа си още по-бързо. За част от секундата, преимуществото изглеждаше изравнено. Но Джо-Джим плесна Бобо през лицето, взе му ножа и го хвърли на палубата, след това му отне прашката.
Нарби бе побягнал с всичка сила, а Хю и Ерц викаха напразно след него.