Джо-Джим пристъпи една крачка напред.
— Прахосвате време — безразлично каза той. — Ние се качваме горе. Ти, също. Наистина настоявам за това.
Нарби поклати глава.
— И дума не може да става. Някой друг път, може би, след като изработим начин за сътрудничество.
Хю пристъпи по-близо до него, от другата му страна.
— Ти май не разбираш. Тръгваш сега.
Нарби погледна на другата страна към Ерц. Ерц кимна.
— Това е положението, Нарби.
Нарби се изруга тихо. Велики Джордан! Как можа да се остави да изпадне в такова положение? Имаше определено чувство, че двуглавият мъж би предпочел той да окаже съпротива. Невъзможно, абсурдно положение. Той отново изруга на ум, но каза колкото можеше по-изискано:
— О, добре! За да не предизвиквам спор, ще дойда сега. Хайде да вървим. Накъде?
— Просто върви до мен — посъветва го Ерц.
Джо-Джим изсвири силно по особен начин. Мутатите заизникваха сякаш от подовите плочи, от преградите, от тавана, докато към отряда се присъединиха още шест или осем от тях. Нарби неочаквано се почувства зле, когато осъзна напълно колко далече се бе отклонил наистина в непредпазливостта си. Отрядът потегли нагоре.
Отне им много време, докато се изкачат до равнището на безтегловност, тъй като Нарби не бе свикнал да се катери. Постепенното намаляване на теглото, докато се изкачваха палуба след палуба, го облекчаваше донякъде, но това не му помогна, най-вече поради още по-силните спазми в стомаха, които почувства, когато теглото му изчезна. Не беше същински пристъп на космическа болест — като повечето родени на Кораба, мутати и членове на Екипажа, той повече или по-малко се бе аклиматизирал към намаленото тегло, но на практика не се бе катерил изобщо нагоре, от времето на палавото си юношество. Когато стигнаха до най-вътрешната палуба на Кораба, се чувстваше много зле и едва бе в състояние да продължи.
Джо-Джим изпрати присъединилите се членове на отряда обратно долу и каза на Бобо да носи Нарби. Нарби го отпъди с ръка.
— Ще се справя — възпротиви се той и просто от чист инат принуди тялото си да го слуша.
Джо-Джим го огледа и отмени заповедта си. Едва след една продължителна серия от хоризонтални гмуркания, която ги отнесе далече напред, чак до централната преградна стена, отвъд която се намираше Командната зала, Нарби се почувства отново във форма.
Не спряха в Командната зала, а съобразявайки се с някакъв план на Хю, продължиха към Капитанската веранда. Нарби беше подготвен за онова, което видя там, не само от обърканото обяснение на Ерц, но отчасти защото Хю му бе бърборил разпалено за всичко това през последната част от пътуването. Докато стигнаха, Хю бе започнал да изпитва топло приятелско чувство към Нарби — беше приятно да има някой, който да те слуша!
Хю прелетя през вратата преди останалите, направи един хубав завой във въздуха и се задържа с едната си ръка за седалката на Капитанското кресло. С другата той помаха към огромния отвор за наблюдение и звездната твърд, която се виждаше през него.
— Ето — каза възбуден той. — Ето. Погледнете — не е ли прекрасно.
По лицето на Нарби не се забелязваше никакво изражение, но той се загледа дълго и напрегнато в ярката гледка.
— Забележително — призна накрая той, — забележително. Никога не съм виждал нищо такова.
— Забележително не изразява и наполовина това — възнегодува Хю. — Прекрасно е думата.
— Добре — прекрасно — съгласи се Нарби. — Та, казваш, че онези ярки малки светлинки са звездите, за които говорят древните?
— Ами да — потвърди Хю с известно раздразнение, без да знае на какво се дължеше то, — само че те не са малки. Те са големи, огромни неща, като Кораба. Те само изглеждат малки, защото са толкова далече. Виждаш ли онази, най-ярката, онази голямата, долу вляво? Тя изглежда голяма защото е по-близко. Аз мисля, че това е Далечният Кентавър, но не съм сигурен — призна той в изблик на откровение.
Нарби хвърли един бърз поглед към него, след това отново погледна към голямата звезда.
— Колко далече е тя?
— Не знам. Но ще разбера. В Командната зала има инструменти за измерване на такива неща, но още не съм ги овладял напълно. Но, това няма значение. Така или иначе, ние ще стигнем дотам!