— Ъ-ъ?
— Разбира се. Ще завършим Дългия път.
Нарби гледаше с празен поглед, но не каза нищо. Той притежаваше внимателен и подреден ум, логичен до крайна степен. Беше способен изпълнител и умееше да взема бързи решения, когато е необходимо, но по природа бе склонен да задържа мненията си, когато това е възможно, докато намери време да предъвка и прецени наличната информация.
В Командната зала беше още по-неразговорчив. Слушаше и гледаше, но задаваше много малко въпроси. Хю не се интересуваше. Това бе неговата играчка, неговата джунджурийка, неговата рожба. Единственото нещо, което искаше той, бе да се изфука с нея пред някого, който никога не я е виждал и би го изслушал.
По предложение на Ерц, на връщане групата спря в жилището на Джо-Джим. Нарби трябваше да бъде спечелен да действа на страната на кръвното братство и трябваше да се изработят планове за осъществяване на такива действия, ако искаха замисълът да бъде плодоносен. Нарби неохотно се съгласи да спрат, след като се бе убедил в реалността на примирието, при условията на което бе извършено това безпрецедентно нахлуване в страната на мутатите. Той слушаше мълчаливо, докато Ерц излагаше техния замисъл. Той продължи да мълчи, след като Ерц бе свършил да говори.
— Е? — обади се най-после Ерц, когато мълчанието се бе проточило толкова дълго, че бе започнало да му действа на нервите.
— Някакъв коментар ли очаквате от мен?
— Да, разбира се. Ти вече участваш в това.
Нарби знаеше, че е така и знаеше, че очакват някакъв отговор от него; той печелеше време.
— Ами… — Нарби стисна неодобрително устни и събра върховете на пръстите си. — Струва ми се, че проблемът се състои от две части. Хю Хойланд, доколкото разбирам, твоята цел да бъде осъществен древният План на Джордан не може да бъде реализирана, докато целият Кораб не бъде умиротворен и поставен под единно управление — за целта, са ти нужни ред и дисциплина от страната на Екипажа до самата Командна зала. Така ли е?
— Разбира се. Трябва да подсигурим с хора Основното задвижване, а това означава…
— Моля. Често казано, аз нямам квалификацията да разбирам неща, които съм видял толкова скоро и не съм имал никаква възможност да ги изуча. Що се отнася до вашите шансове за успех в това начинание, аз бих предпочел да се осланям на мнението на Главния инженер. Вашият проблем е втората фаза; изглежда, че вие по необходимост се интересувате от първата.
— Естествено.
— Тогава нека да разговаряме само за първата фаза. Тя засяга въпроси на обществената политика и администрация — аз се чувствам в по-голяма степен в свои води там; може би моят съвет ще ви бъде от полза. Джо-Джим, както разбирам, вие търсите начин да постигнете мир между мутатите и членовете на Екипажа — мир и добра хапка? Прав ли съм?
— Така е — съгласи се Джим?
— Добре. Това е била моята цел и на мнозина от корабните офицери от доста време насам. Често казано, изобщо не ми е хрумвало, че тя би могла да бъде осъществена другояче, освен с груба сила. Ние се бяхме въоръжили със стомана с оглед на една продължителна и кръвопролитна война. В аналите на най-стария Свидетел, стигнали до него от предшествениците му чак от времето на Войнишкия бунт, не се споменава за нищо друго, освен за война между мутатите и Екипажа. Но този начин е по-добър… аз съм доволен.
— В такъв случай, ти си с нас! — възкликна Ерц.
— Спокойно — има много други неща, които трябва да се вземат предвид, Ерц, ние с теб знаем, а мисля, че и Хю Хойланд също знае, че не всички от офицерите на Кораба ще се съгласят с нас. Какво ще кажете по този въпрос?
— Това е лесно — намеси се Хю. — Ще ги доведем тук на равнището на безтегловност един по един, ще ги накараме да, видят звездите и да научат истината.
Нарби поклати глава в израз на несъгласие.
— Ти караш носилката да носи носачите. Казах ви, че този проблем се състои от два етапа. Няма смисъл да се опитваш да убедиш един човек в нещо, на което той няма да повярва, когато е нужно да го накараш да приеме нещо, което може да разбере. След като Корабът бъде заздравен, тогава ще е съвсем просто да дадем на офицерите да получат представа за Командната зала и за звездите.
— Но…
— Той е прав — спря го Ерц. — Няма полза да се забъркваме в множество религиозни проблеми, когато непосредственият проблем е практически. Има огромен брой офицери, които бихме могли да привлечем на наша страна с цел умиротворяване на Кораба, които биха създали неимоверна бъркотия, ако първо се опитаме да ги обработим с идеята, че Корабът се движи.