— Но…
— Никакви «но» по този въпрос. Нарби е прав. Здравият разум го налага. Нарби, а сега по въпроса относно онези офицери, които е възможно да не се убедят, ето как ние виждаме нещата: На първо място, твоя и моя задача е да спечелим колкото е възможно повече на наша страна. Всички, които се опълчат срещу нас… е, Конверторът е винаги гладен.
Нарби кимна, без да трепне пред мисълта за убийството като начин на политика.
— Това като че ли е най-безопасният план. Няма ли да се окаже малко трудничък?
— Ето къде е мястото на Джо-Джим. Ние ще разполагаме с подкрепата на най-добрите ножове на Кораба.
— Разбирам. Джо-Джим, както схващам, е Господар на всички мутати?
— Какво те накара да мислиш, че е така? — изръмжа Джо-Джим, подразнен, без да знае защо.
— Защо ли, предположих… Беше ми дадено да разбера…
Нарби млъкна. Никой не му бе казвал, че Джо-Джим е господар на горните палуби; той бе допуснал това съдейки по външните обстоятелства. Той неочаквано се почувства много неловко. Нима бе преговарял напразно? Какъв беше смисълът от един мирен договор с това двуглаво чудовище, ако той не представлява мутатите?
— Аз трябваше да изясня този въпрос — бързо рече Ерц. — Джо-Джим ни помага да установим едно ново управление, тогава ние ще сме в състояние да го подкрепим с ножове, за да умиротворим останалите мутати. Джо-Джим не е господар на всички мутати, но той разполага с най-многобройния, най-силен отряд. С нашата помощ той скоро ще бъде господар на всички.
Нарби бързо настрои ума си към новата информация. Мутати срещу мутати, само с малко помощ от страна на кадетите от Екипажа, му се струваше добър начин за водене на битка. Като поразмисли човек, това беше по-добре от сключването на незабавно пълно примирие, тъй като, когато всичко това привършеше, щеше да има по-малко мутати за управляване, по-малка вероятност от друг бунт.
— Разбирам — съгласи се той. — И така… Мислили ли сте какво ще е положението след това?
— Какво искаш да кажеш? — попита Хойланд.
— Можете ли да си представите сегашният Капитан да изпълни тези планове?
Ерц разбра накъде бие той, също и Хойланд — бегло.
— Продължавай — рече Ерц.
— Кой ще бъде новият Капитан? — Нарби гледаше открито към Ерц.
Ерц не бе мислил задълбочено по този въпрос; той осъзна сега, че въпросът е много съществен, ако искат превратът да не бъде последван от кръвопролитно боричкане за властта. Той си бе позволявал да мечтае да бъде избран за Капитан — някой ден. Но знаеше, че Нарби също се стреми към това.
Ерц бе толкова искрено завладян от романтичната представа да подкара Кораба, колкото и Хойланд. Той осъзна, че старата му амбиция се изправяше на пътя на новата; той отхвърли старата само с едва забележимо съжаление.
— Ти ще трябва да бъдеш Капитан, Фин. Имаш ли желание за това?
Финиъс Нарби се съгласи елегантно.
— Мисля, че да, ако така искаш ти. Ти самият би бил прекрасен Капитан, Ерц.
Ерц поклати отрицателно глава, разбирайки прекрасно, обещанието за пълна подкрепа от страна на Нарби, зависеше от този въпрос.
— Аз ще продължа като Главен инженер — искам да управлявам Основното задвижване по време на Дългия път.
— Почакайте — прекъсна ги Джо. — Аз не съм съгласен с това. Защо трябва той да е Капитан?
Нарби се обърна към него.
— Искаш ли ти да бъдеш Капитан? — Той се стараеше внимателно да няма сарказъм в гласа му. Един мутат за Капитан!
— Опазил ме Хъф, не! Но защо трябва да си ти? Защо да не е Ерц; или Хю?
— Аз не — отхвърли предложението Хю. — Аз няма да имам никакво време да се занимавам с администрация. Аз съм астрогаторът.
— Сериозно, Джо-Джим — обясни Ерц. — Нарби е единственият от групата, който може да издейства необходимото съдействие от страна на корабните офицери.
— Проклятие — ако не искат да сътрудничат, можем да им прережем гърлата.
— Ако Нарби е Капитан, няма да ни се налага да прерязваме гърла.
— Това не ми харесва — оплака се Джо.
Брат му му изшътка да мълчи.
— Защо трябва да се вълнуваш от това, Джо? Джордан ни е свидетел, че ние не искаме да поемаме отговорността.
— Аз напълно разбирам вашите опасения — предположи любезно Нарби, — но мисля че няма защо да се безпокоите. Аз ще съм принуден да завися от вас, разбира се, за да управляваме мутатите. Аз ще управлявам долните палуби, работа, с която съм свикнал, а вие ще бъдете Помощник-Капитан, ако желаете да служите, за мутатите. Би било глупаво от моя страна да се опитам да управлявам пряко една част от Кораба, с която не съм запознат и хора, чиито обичаи не познавам. Аз наистина не мога да приема капитанството, ако вие не желаете да ми помогнете по този начин. Ще го направите ли?