Следващите редове бяха без дата.
„До сега бях прекалено много зает, за да поддържам редовно този дневник. В действителност, аз не знам коя дата сме, дори приблизително. Корабните часовници са спрели. Това може да се дължи на нередовното действие на спомагателния Конвертор или пък може да е резултат от радиацията от външния космос. Вече не разполагаме с антирадиационен щит около Кораба, тъй като Главният Конвертор не действа. Главният ми инженер ме уверява, че Главният Конвертор може да бъде задействан, но нямаме нито един човек, годен за астрогатор. Аз лично се опитах да изуча астрогация по наличните книги, но свързаната с това математика е много трудна.
Приблизително едно на двайсет новородени деца е с деформации. Въведох един спартански кодекс — на такива деца не се разрешава да живеят. Жестоко е, но е необходимо.
Вече съм твърде стар и немощен и трябва да обмисля избора на свой наследник. Аз съм последният член на Екипажа, който е роден на Земята, но дори и аз имам малко спомени от нея — бил съм на пет години, когато родителите ми са се качили на Кораба. Не знам своята собствена възраст, но определени безпогрешни признаци ми говорят, че не е много далече времето, когато и аз трябва да поема Пътя към Конвертора.
Настъпила е любопитна промяна в ориентацията на хората ми. Тъй като те никога не са живели на планета, с течение на времето за тях става все по-трудно да разберат каквото и да било, което не е свързано с кораба. Преустановил съм опитите да разговарям с тях по този въпрос — макар че това едва ли е някакво доброжелателство, тъй като аз нямам никаква надежда да ги изведа от мрака. Техният живот е, меко казано, тежък; те отглеждат реколта, само за да бъде опустошена от разбойниците, които все още благоденстват на по-горните равнища. Какъв смисъл има да им говоря за по-добри неща?
Вместо да предам това на своя приемник, реших да се опитам да го скрия, ако е възможно, в единствения малък кораб на борда, оставен от бунтовниците, които избягаха. Там той ще бъде на сигурно място дълго време — в противен случай някой безмозъчен глупак може да реши да го използва като гориво за Конвертора. Хванах вахтения да го подхранва с последния том от един комплект на Encyclopaedia Terrestriana3 — безценни книги. Идиотът му с идиот изобщо не е бил научен да чете! Трябва да бъде въведено някакво правило относно книгите.
Това са последните ми бележки. Отложих намерението си да се опитам да скрия този дневник на сигурно място, тъй като изкачването на по-горните палуби е много опасно. Но моят живот вече няма никаква стойност. Искам да умра със съзнанието, че е оставено достоверно описание на събитията.“
Дори и близнаците мълчаха дълго време след като Хю привърши четенето. Накрая Джо изпусна една дълга въздишка и каза:
— Значи ето как е станало.
— Горкият човек — тихо каза Хю.
— Кой? Капитан Моусън ли? Защо?
— Не, не Капитан Моусън. Онзи другият, пилот-офицера Болдуин. Представи си го как е излязъл през онази врата, докато Хъф го е чакал от другата страна. — Хю потръпна.
Въпреки своята просветеност, той подсъзнателно си представяше Хъф — „Проклетият Хъф — първият грешник, виновник за всички беди“ — двойно по-висок от Джо-Джим, двойно по-силен от Бобо и със зъби на хищник.
Хю взе назаем двама носачи от Ерц — носачи, които пренасяха консевираните тела на жертвите от войната до Главния Конвертор за гориво — и ги използва да заредят малкия кораб с провизии: вода, хлебни продукти, консервирано месо, маса за Конвертора. Той не докладва за това на Нарби, както не му докладва и за откриването на самия кораб. Нямаше никаква съзнателна причина за това — просто Нарби го дразнеше.
Звездата, обект на тяхното пътуване непрекъснато нарастваше по големина, наливаше се, докато се показа като един видим диск и стана твърде ярка, за да може да се гледа продължително време в нея. Нейният азимут4 се променяше бързо за една звезда; тя се придвижваше напреко на фона на купола на стелариума. Оставен без управление, Корабът щеше да се отклони малко встрани от нея по една широка хипербола и да се отдалечи отново в дълбините на мрака. На Хю му отне време, равняващо се на много седмици, за да изчисли елементите на траекторията; още по-дълго време бе нужно на Ерц и на Джо-Джим, за да проверят неговите изчисления и да стигнат до удовлетворителното заключение, че абсурдните отговори са правилни. А дори още по-дълго време бе нужно, за да бъде убеден Ерц, че за да се осъществи среща в космоса, е необходимо да се приложи сила, която оттласква човек в посока противоположна на посоката, в която той иска да отиде — сиреч, да се застопориш, да удариш спирачките, да убиеш инерцията.
4
азимут — ъгъл между плоскостта на меридиана на дадена точка и вертикалната плоскост, която минава през наблюдаваното светило, с който се определя положението на небесното светило. — Бел.прев.