Всъщност, наложи се да се проведат поредица от експерименти при свободен полет на равнището на безтегловност, за да възприеме тази мисъл — в противен случай той щеше да се стреми да приключи Пътуването просто посредством стремглаво нахлуване в звездата с най-висока скорост. След това Хю и Джо-Джим изчислиха как да приложат ускорението, за да убият скоростта на „Авангард“ и да го отклонят в ексцентрична орбита около звездата. Тогава щяха да потърсят планети.
Ерц изпитваше известно затруднение да разбере разликата между звезда и планета. Алън всъщност така и не я разбра.
— Ако моите изчисления са правилни — съобщи Хю на Ерц, — би трябвало всеки момент да задействаме ускоряването.
— Добре — каза му Ерц. Основното задвижване е готово — има повече от двеста тела и много отпадъчна маса. Какво чакаме?
— Нека да се срещнем с Нарби и да получим разрешение да започнем.
— Защо да го питаме?
Хю сви рамене.
— Той е Капитан. Ще иска да знае.
— Добре. Хайде да вземем Джо-Джим и да вървим да приключим с това.
Те излязоха от жилището на Хю и отидоха у Джо-Джим. Джо го нямаше там, но завариха Алън, който също го търсеше.
— Квадратния казва, че е слязъл долу при Капитана — уведоми ги Алън.
— Така ли? Много добре, ще го намерим там. Алън, старче, знаеш ли какво?
— Какво?
— Настъпи моментът. Ще го направим! Ще задвижим Кораба!
Алън ококори очи.
— Йейй! Сега ли?
— Веднага щом уведомим Капитана. Ако искаш, ела с нас.
— Има си хас! Почакайте да предупредя жена си.
Той се втурна към своето жилище, което беше наблизо.
— Много я глези той неговата — отбеляза Ерц.
— Понякога не може без това — рече Хю с отсъстващ поглед.
Алън се върна бързо, макар че можеше да се види, че бе успял да се преоблече с нова препаска под кръста.
— Готов съм — избърбори той. — Да вървим!
Алън вървеше към кабинета на Капитана с горда стъпка. Сега той беше важна личност, ликуваше вътрешно в себе си — той щеше да влезе при Капитана редом с приятелите си, докато стражите им отдават чест — стига са го юркали повече насам-натам.
Но постовият пред вратата не се отмести встрани, макар че наистина отдаде чест, като в същото време застана така, че препречи вратата.
— Отстрани се! — рязко каза Ерц.
— Тъй вярно, сър — потвърди постовият, без да помръдне от мястото си. — Оръжията, ако обичате.
— Какво! Не ме ли познаваш, идиот такъв? Аз съм Главният инженер.
— Тъй вярно, сър. Оставете оръжията си при мен, ако обичате. Устав.
Ерц сложи ръката си на рамото на мъжа и го бутна. Стражът не се помръдна.
— Съжалявам, сър. Никой няма право на достъп до Капитана въоръжен. Никой.
— Ама че работа, проклятие!
— Той помни какво се случи на стария Капитан — отбеляза Хю с приглушен глас. — Умен е.
Той извади ножа си и го подхвърли на постовия, който го хвана ловко за дръжката. Ерц погледна, сви рамене и предаде ножа си. Алън, значително унил, подаде собствения си чифт ножове с поглед, който би трябвало да съкрати наполовина живота на постовия.
Нарби говореше нещо; Джо-Джим гледаше сърдито и с двете си лица, Бобо изглеждаше озадачен и гол, недовършен, без неизменните си ножове и прашката.
— Въпросът е приключен, Джо-Джим. Такова е моето решение. Благоволих да ти обясня съображенията си, но няма значение дали те ти харесват или не.
— Какъв е проблемът? — попита Хю.
Нарби вдигна поглед.
— О, радвам се, че сте тук. Вашият приятел мутат изглежда има съмнения относно това, кой е Капитанът.
— Какво става?
— Той — изръмжа Джим, извивайки палеца си като кука по посока на Нарби, — изглежда си мисли, че ще разоръжи всички мутати.
— Ами, войната свърши, не е ли така?
— Не сме се разбирали така. Мутатите трябваше да станат част от Екипажа. Ако отнемете ножовете на мутатите, Екипажът ще ги избие за нула време. Това не е честно. Членовете на Екипажа имат ножове.