— Ще дойде време, когато няма да имат — обеща Нарби, — но ще направя това, когато и както аз реша. Това е първата стъпка. За какво искаше да ме видиш, Ерц?
— Попитай Хю.
Нарби се обърна към Хю.
— Дойдох да ви известя, Капитан Нарби — заяви официално Хю, — че сме готови да задействаме Главния Конвертор и да подкараме Кораба.
Нарби изглеждаше изненадан, но не се смути.
— Боя се, че ще се наложи да отложите това. Още не съм готов да разреша офицери да се качат горе на равнището на безтегловност.
— Няма да е необходимо — обясни Хю. — Ние двамата с Ерц можем да извършим първите маневри сами. Но не можем да чакаме. Ако Корабът не бъде приведен в движение веднага, Пътуването няма да бъде завършено до края на твоя и на моя живот, взети заедно.
— В такъв случай, ще се наложи да почака — с равен глас отвърна Нарби.
— Какво? — извика Хю. — Нарби, ти не искаш ли да осъществиш Пътуването?
— Няма за къде да бързам.
— Що за проклета тъпотия е това? — намеси се Ерц. — Какво ти става, Фин? Разбира се, че трябва да задвижим Кораба.
Нарби побарабани известно време по писалището си, преди да отговори. След това каза:
— Тъй като, изглежда че има малко недоразумение относно това, кой командва тук, май трябва да ви го кажа направо в очите. Хойланд, докато твоите игрички не засягаха ръководенето на Кораба, аз на драго сърце те оставих да се забавляваш. Предоставих ти на драго сърце тази възможност, тъй като ти беше много полезен по своему. Но когато твоите налудничави убеждения се превръщат във възможна опасност за добрия морал, мира и сигурността на Кораба, ми се налага да се опълча срещу това.
Хю бе отворил и затворил устата си на няколко пъти, докато траеше тази тирада. Най-накрая той успя да изрече:
— Налудничави ли? Налудничави ли каза?
— Да, така казах. Ако някой вярва, че солидният Кораб може да се движи, това означава, че той е или луд, или някакъв невеж религиозен фанатик. Тъй като вие и двамата имате предимството да сте научно образовани, приемам, че сте си загубили разсъдъка.
— Мили Джордан! — рече Хю. — Тоя човек видя със собствените си очи, видя безсмъртните звезди — и въпреки това седи тук и разправя, че ние сме луди!
— Какво значи това, Нарби? — хладно попита Ерц. — За какво е цялата тая суматоха? Кого си мислиш, че баламосваш? Ти беше в Командната зала, беше в Капитанската веранда, ти знаеш, че Корабът се движи.
— Ти ме интересуваш, Ерц — поясни Нарби, премествайки поглед към него. — Чудил съм се, дали подсилваш заблудите на Хойланд или самият ти си заблуден. Сега разбирам, че ти също си луд.
Ерц запази самообладание.
— Обясни се. Ти видя Командната зала; как можеш да твърдиш, че Корабът не се движи?
Нарби се усмихна:
— Аз те мислех за по-добър инженер, отколкото се оказва че си, Ерц. Командната зала е една огромна измама. Ти самият знаеш, че онези светлини се включват и изключват с бутони — една много изкусно инженерно изобретение. Според мен, то е било използвано, за да извиква страхопочитание в умовете на суеверните и да ги накара да вярват в древните митове. Но ние нямаме повече нужда от него, Екипажът вярва и без него. То представлява сега един източник за отклоняване на вниманието — аз възнамерявам да го разруша и да запечатам вратата към него.
Хю побесня, когато чу това, избърбори несвързано нещо и щеше да се нахвърли върху Нарби, ако Ерц не го бе удържал.
— Спокойно, Хю — предупреди той.
Джо-Джим, чиито лица се бяха превърнали в каменни маски, хвана Хю за ръката над лакътя.
Ерц продължи тихо:
— Да предположим, че това, което казваш, е истина. Да предположим, че Главният Конвертор и самото Основно задвижване не са нищо друго, освен измишльотини и ние изобщо не можем да ги задействаме, ами Капитанската веранда? Ти видя звездите там, не просто някакъв натъкмен театър на сенки.
Нарби се изсмя.
— Ерц, ти си бил по-глупав, отколкото си мислех. Признавам, че картината във верандата отначало ме заблуди — без да искам да кажа, че изобщо съм вярвал на нея! Но Командната зала ми даде ключа към разгадката — тя е една илюзия, едно умело инженерно изобретение. Зад стъклото има друг отсек, с приблизително същите размери и неосветен. На фона на тази тъмнина, онези малки движещи се светлинки създават ефект за бездънна дупка. По същество това е същият трик, като онзи, използван в Командната зала.