— Това е очевидно — продължи той. — Изненадан съм, че ти не си го разбрал. Когато един очевиден факт е в противоречие с логиката и здравия разум, ясно е, че този факт не е бил изтълкуван правилно. Най-очевидният природен факт е реалността на самия Кораб — солиден, неизменен, завършен. Всеки, така наречен, факт, който оспорва това, е непременно една илюзия. Знаейки това, аз потърсих трика зад илюзията и го открих.
— Почакай — каза Ерц. — Да не би да искаш да кажеш, че си бил от другата страна на стъклото в Капитанската веранда и си видял тези трикови светлини, за които говориш?
— Не — призна Нарби, — това не беше необходимо. Няма съмнение, че би било много лесно да се направи това, но то не е необходимо. Не е нужно да се порязвам, за да знам, че ножовете са остри.
— Така… — Ерц млъкна и се замисли за момент. — Предлагам ти една сделка. Ако Хю и аз сме луди в убежденията си, няма да има никаква вреда, стига да си държим устите затворени. Ние ще се опитаме да задвижим Кораба. Ако се провалим, значи ние сме сбъркали, а ти ще се окажеш прав.
— Капитанът не се пазари — подчерта Нарби. — Но ще помисля над това. Това е всичко. Можете да си вървите.
Ерц се обърна да си върви, неудовлетворен, но решил да се сдържи за момента. Той забеляза лицата на Джо-Джим и се обърна отново към Нарби.
— Още едно нещо — каза той. — Каква е тая работа относно мутатите? Защо разиграваш Джо-Джим? Той и неговите бойци те направиха Капитан — трябва да проявиш справедливост в това отношение.
Усмихнатото изражение на превъзходство върху лицето на Нарби се помрачи за момент.
— Не се меси, Ерц! Не могат да бъдат толерирани групи от въоръжени диваци. Толкова по въпроса.
— Можеш да правиш каквото искаш с пленниците, но хората от моята банда ще си запазят ножовете — заяви Джим. — На тях им бе обещана добра хапка за вечни времена, ако се бият за теб. Те ще запазят ножовете си. И точка по въпроса.
Нарби го изгледа от глава до пети.
— Джо-Джим — рече той, — открай време съм вярвал, че най-добрият мутат е мъртвият мутат. Ти допринасяш много, за да затвърдя мнението си. Сигурно ще те интересува да узнаеш, че в този момент твоята банда е вече разоръжена и ликвидирана. Затова изпратих да те повикат!
Стражите се втурнаха накуп вътре — дали по нечий сигнал или по предварителна уговорка, бе невъзможно да се каже. Хванати в условия на пълна гравитация, голи, обезоръжени, преди да успеят да се усетят, те се озоваха с по един въоръжен човек зад гърба си.
— Отведете ги! — изкомандва Нарби.
Бобо изскимтя и погледна към Джо-Джим, очаквайки наставления от него. Джо улови погледа му.
— Давай, Бобо!
Джуджето се нахвърли върху пазача на Джо-Джим, без да обръща внимание на човека зад себе си. Принуден да раздвои вниманието си, мъжът загуби една жизненоважна половин секунда. Джо-Джим го изрита в стомаха и му отне ножа.
Хю падна на пода, притиснат в мъртва хватка от своя нападател, чийто юмрук посегна към дръжката на ножа. Джо-Джим замахна и борбата приключи. Двуглавият се огледа наоколо си, видя една смесена купчина от четири тела — Ерц, Алън и още други двама. Джо-Джим използва благоразумно ножа си, като се стараеше да не обърка главите и телата. Скоро приятелите му се изправиха на крака.
— Вземете ножовете им — излишно се разпореди той.
Думите му бяха заглушени от силен, мъчителен вик. Бобо, който все още беше без нож, бе прибягнал до своите първични оръжия. Лицето на нападателя му представляваше наполовина отхапана кървава пихтия.
— Вземи му ножа — рече Джо.
— Не мога да го стигна — виновно призна Бобо.
Причината бе очевидна — дръжката стърчеше между ребрата на Бобо, непосредствено под лопатката на дясното му рамо. Джо-Джим огледа ножа, леко го докосна. Беше забит дълбоко.
— Можеш ли да вървиш?
— Мога — изстена Бобо и лицето му се изкриви в гримаса.
— Остави ножа където е. Алън! След мен. Хю и Бил — прикривайте тила. Бобо — в средата.
— Къде е Нарби? — настойчиво попита Ерц, притискайки някаква рана на бузата си.
Но Нарби беше изчезнал. Бе се измъкнал през една врата зад писалището му. И тя бе заключена.
В предната част на офиса, служителите се разбягаха пред тях. Джо-Джим прониза с ножа си постовия пред външната врата, преди онзи да бе успял да вдигне свирката си. Те си взеха набързо обратно оръжията и ги прибавиха към онези, които бяха отнели от нападателите си. След това побягнаха нагоре.