Два етажа над населените равнища, Бобо се спъна и падна. Джо-Джим го вдигна.
— Ще можеш ли да издържиш?
Джуджето кимна безмълвно, по устните му беше избила кръв. Продължиха нагоре. След като изкачиха двадесетина етажа, стана очевидно че Бобо не може да се катери повече, макар че се бяха редували да го подкрепят отзад. Но теглото бе значително намаляло на това равнище; Алън събра сили и вдигна грамадното тяло, сякаш беше дете. Продължиха да се катерят.
Джо-Джим смени Алън. Продължиха да се катерят.
Ерц смени Джо-Джим. Хю смени Ерц.
Стигнаха до равнището, на което живееха, недалече от апартаментите на тяхната група. Хю зави нататък.
— Остави го долу — разпореди се Джо. — Накъде си се запътил?
Хю положи ранения на пода.
— Вкъщи. Къде другаде?
— Глупак! Това е първото място, където ще ни потърсят.
— Къде ще отидем тогава?
— Никъде — в Кораба. Махаме се от Кораба!
— Ъ-ъ?
— Малкия кораб.
— Той е прав — съгласи се Ерц. — Сега целият Кораб е срещу нас.
— Но… но… — Хю се предаде. — Това е несигурна работа, но ще опитаме.
Той се отправи отново към жилищата им.
— Хей! — викна му Джим. — Не натам.
— Трябва да вземем жените си.
— Хъф да ги вземе жените! Ще ви хванат. Нямаме никакво време.
Но Ерц и Алън се отправиха нататък, без повече приказки.
— О, добре де! — изхъхри Джим. — Само че побързайте! Аз ще остана при Бобо.
Джо-Джим седна, положи главата на джуджето на скута си и внимателно го прегледа. Кожата му бе сива и влажна; дълго, червено петно бе избило надолу от дясното му рамо. Бобо въздъхна, изпускайки мехурчета през устата си и потърка главата си о бедрото на Джо-Джим.
— Бобо уморен, шефе.
Джо-Джим го погали по главата.
— Стой спокойно — рече Джим. — Ще те заболи.
Той повдигна леко ранения, внимателно разхлаби ножа и го извади от раната. Кръвта рукна на воля.
Джо-Джим прегледа раната и сравни дължината на стоманеното острие спрямо нея.
— Изобщо няма да го бъде — прошепна Джо.
Джим улови погледа му.
— А?
Джо бавно кимна. Джо-Джим опита ножа, който току-що бе извадил от раната, върху собственото си бедро и се отказа от него, като предпочете един от собствените си, остри като бръснач инструменти. Той хвана брадичката на Бобо с лявата си ръка и Джо заповяда:
— Гледай в мен, Бобо!
Бобо вдигна очи към него и отговори безмълвно. Джо задържа погледа му.
— Добър Бобо! Силен Бобо!
Джуджето се усмихна през зъби, сякаш чуваше и разбираше, но не направи никакъв опит да отговори. Неговият господар дръпна главата му леко на една страна; ножът се заби надълбоко, прерязвайки вратната вена, без да докосне трахеята.
— Добър Бобо — повтори Джо.
Бобо отново се усмихна.
Когато очите се остъклиха и дишането със сигурност спря, Джо-Джим стана и остави главата и раменете да се изтърколят от скута му. Той избута с крак тялото до едната страна на прохода и се загледа в посоката, в която бяха отишли останалите. Трябваше да са се върнали вече. Пъхна трофейния нож в колана си и провери, дали всичките му оръжия са лесни за вадене и готови за бой.
Те пристигнаха тичешком, останали без дъх.
— Една малка неприятност — обясни на пресекулки Хю. — Квадратния е мъртъв. Наоколо не се вижда никой от твоите хора. Вероятно са мъртви — може би Нарби е говорил сериозно. Вземи…
Той му подаде един дълъг нож и желязната броня, изработена за него, с голяма широка стоманена клетка, предназначена да покрие двете глави.
Ерц и Алън бяха облечени с броня, както и Хю. Жените — не, за тях не бяха направили. Джо-Джим забеляза, че по-младата жена на Хю имаше прясна подутина на устната си, сякаш някой я бе убеждавал с тежка ръка. Очите й светеха яростно, но държанието й беше покорно. По-старата му жена, Хлое, изглежда приемаше леко събитията. Жената на Ерц плачеше тихо; девойчето на Алън отразяваше смущението на своя господар.
— Как е Бобо? — попита Хю, докато нагласяваше бронята на Джо-Джим на мястото й.
— Пое Дългия път — осведоми го Джо.
— Така ли? Е, какво да се прави… Да вървим.
Те спряха за малко преди равнището на безтегловност, след това продължиха нататък, тъй като жените не бяха свикнали с летенето в безтегловност. Когато стигнаха до преградата, която отделяше Командната зала и въздушните възглавници на малкия кораб от тялото на Кораба, поеха нагоре. Нямаше нито някакви признаци на тревога, нито засада, макар че на Джо му се стори, че когато излязоха на една от палубите, му се мярна някаква глава. Той спомена за това на брат си, но не каза на другите.