Выбрать главу

Стъклото на отвора за наблюдение пред него бе осеяно със звезди; те бяха свободни, движеха се!

Но блясъка на приличните на скъпоценни камъни светлини не бе равномерен, каквото неизменно бе, гледан от верандата или отразен върху стените на Командната зала; някакво огромно, метално тяло сияеше с меки отблясъци под светлината на звездата, в чиято система бяха навлезли. Отначало той не можеше да си обясни какво е това. После, под напора на някакво суеверно страхопочитание, той осъзна, че виждаше самия Кораб, истинския Кораб, гледан Отвън. Независимо от отдавнашното му интелектуално съзнаване на истинската природа на Кораба, той никога не си го бе представял как изглежда. Звездите, да; или повърхността на някоя планета — бе полагал усилия да усвои тази представа; но външната повърхност на Кораба, не.

Когато все пак го видя, това го шокира.

Алън го докосна.

— Хю, какво е това?

Хойланд се опита да му обясни. Алън поклати глава и премигна с очи.

— Не го разбирам.

— Няма значение. Доведи Ерц тук. Повикай и жените — ще им го покажем.

— Добре. Само че — добави той, воден от здравата си интуиция, — ще сгрешиш, ако го покажеш на жените. Ще ги изплашиш до ужас — те не са виждали дори звездите.

Късмет, висококачествена инженерна конструкция и малко знания. Добра конструкция, десет пъти по толкова късмет и малко скъпоценно знание. Късметът бе този, който бе поставил Кораба близо до една звезда с планетна система, късмет бе това, че Корабът пристигна там с достатъчно ниска скорост, за да може Хю да я неутрализира в едно спомагателно летателно средство на Кораба, късмет бе, че той се научи да го управлява до известна степен, преди да са измрели от глад или да се се загубили в дълбокия космос.

Добрата конструкция бе причината малкият кораб да е подсигурен с огромен резерв от енергия и скорост. Конструкторите бяха предполагали, че пионерите може да имат нужда да изследват отдалечените планети на някоя слънчева система; те се бяха погрижили за това чрез проектирането на малките кораби на Кораба, при това с един голям фактор на безопасност. Хю експлоатираше този фактор до краен предел.

Късметът бе този, който ги постави в близост до равнината на движение на планетите, късмет бе това, че когато Хю наистина успя да изстреля малкия снаряд в затворена орбита, орбитата съвпадна по посока с въртенето на планетите.

Късмет бе това, че ексцентричната елипса, която той постигна, ги принуди да се приближат постепенно към една гигантска планета, така че в крайна сметка той бе в състояние да я идентифицира като такава по вид.

Защото в противен случай, те можеше да се въртят около тази звезда, докато умрат от старост, без да вземаме предвид по-вероятните рискове от глада и жаждата, и изобщо да не се приближат на достатъчно разстояние до някоя планета, за да я отличат от звездите.

Съществува една погрешна концепция, геоцентрична и антропоморфна, характерна за огромното мнозинство от земните хора, която ги кара да си представят дадена планетна система стереоскопично. Окото на въображението вижда слънце, отдалечено от един звезден фон и обкръжено от въртящи се ябълки — планетите. Излезте на балкона си и погледнете. Можете ли да различите планетите от звездите? Венера можете да откриете лесно, но можете ли да я различите от Канопус, ако преди това не сте били запознати. Онази малка червена точка — Марс ли е или Антарес? Как щяхте да разберете, ако бяхте толкова неграмотни като Хю Хойланд? Устремете се към Антарес, повярвали че е планета и никога няма да доживеете до внуци.

Голямата планета, към която те се приближаваха, докато тя се очерта като видим с просто око диск, беше по-голяма от Юпитер, достоен спътник на звездата, малко по-млада и по-голяма от Слънцето, около което тя се въртеше на високомерно разстояние. Хю се втурна обратно, убивайки скоростта си в течение на много сънни паузи, за да приведе Кораба в една пътека около планетата. Маневрата го доведе достатъчно близо, за да види луните й.

Късметът отново му помогна. Той планираше да се приземи на голямата планета, тъй като нямаше какво друго да прави. Ако бе успял да направи това, щяха да живеят само докато отворят въздушния шлюз.