Но той нямаше достатъчно маса, след титаничната задача да се измъкнат от стремглавия хиперболичен скок около и покрай звездата и да се отклонят в една затворена орбита около нея, след това в една подчинена орбита около голямата планета. Той се ровеше в древните книги, заместваше безкрайно уравненията, които древните бяха установили като законите за движение на телата, смяташе и наново пресмяташе и подложи на изпитание дори спокойното търпение на Хлое.
Другата съпруга, безименната, се държеше настрана от него, след като внезапно бе загубила един зъб.
Но, за съжаление, не получаваше нито един отговор, който да не изискваше от него да използва поне някои от скъпоценните, незаменими древни книги за гориво. Да, макар че се бяха разсъблекли до голо и се бяха лишили от ножовете си, масата от книги въпреки всичко щеше да потрябва.
Той би предпочел да се лиши от една от жените си. Реши да се приземи на една от луните.
Пак късмет. Съвпадение с такива колосални размери, че човек не може да очаква да му се повярва — тъй като луната-планета се оказа подходяща за човешки земен живот. Няма значение — пропуснете веднага това; преди всичко, комбинацията от обстоятелства е от същия род, като необходимите за създаването на подобна планета. Нашата собствена планета под краката ни, е от вида „Няма такова животно!“ Това е една абсурдна невероятност.
Късметът на Хю бе една абсурдна невероятност.
Добрата конструкция се погрижи за следващата фаза. Макар че той се бе научил да управлява малкия кораб в открития космос, където има простор, приземяването е друга, деликатна работа. Той би разбил всеки друг космически кораб, конструиран преди „Авангард“. Но конструкторите на „Авангард“ са знаели, че спомагателните корабни съдове ще бъдат пилотирани и приземявани най-малко от второто поколение изследователи; пилотите-новаци трябва да извършват тези приземявания без да им се помага. Те са предвидили това.
Хю насочи кораба надолу към стратосферата и го изравни триумфално в един курс, който неминуемо щеше да ги убие.
Автопилотите поеха управлението.
Хю беснееше и псуваше, изричайки някои думи, които отклоняваха вниманието и възхищението на Алън от гледката, която се виждаше през отвора за наблюдение. Но корабът невъзмутимо се установи на свой собствен курс и се изравни на триста метра, една височина, която поддържаше независимо от променящия се контур.
— Хю, звездите изчезнаха!
— Знам.
— Но, Джордан! Хю, какво стана с тях?
Хю се втренчи в Алън.
— Не знам и не ме интересува! Върви отзад при жените и престани да задаваш въпроси.
Алън си тръгна неохотно, обърна се и хвърли един поглед назад към повърхността на планетата и ясното небе. То го интересуваше, но той не се възхищаваше много от него — способността му да се възхищава, се бе преуморила.
Минаха няколко часа, преди Хю да открие, че някаква, до сега пренебрегвана, група от командни лампички задейства една верига от елементи, чрез които автопилотът щеше да приземи кораба. Няма да е точно, ако се каже, че той „избра“, мястото за кацане. Но нетрепкащите стерео-очи на автопилота подадоха данните на „мозъка“; субмоларният механизъм подбра и прецени; Корабът се приземи плавно върху една хълмиста прерия, недалече от група дървета.
Ерц се появи отпред.
— Какво стана, Хю?
Хю махна с ръка към отвора за наблюдение.
— Пристигнахме.
Той беше прекалено уморен и прекалено изтощен емоционално. Прекараните от него седмици във водене на борба с механизмите за управление на кораба, с които той се справяше почти по усет, гладът и напоследък жаждата — подхранван единствено от неистова амбиция — всичко това го бе направило почти неспособен да се зарадва на своята цел, когато тя се бе сбъднала.
Те се бяха приземили, бяха изминали Пътя на Джордан. Той не беше нещастен; по-скоро успокоен и много уморен.
Ерц се взря навън.
— Джордан! — прошепна той. След това допълни: — Хайде да излезем навън.
— Добре.
Алън излезе напред, докато отваряха въздушния шлюз, а жените напираха след него.
— Пристигнахме ли, Капитане?
— Млъкнете — каза Хю.
Жените се струпаха пред отвора за наблюдение; Алън им обясни, с важен вид и неправилно, картината отвън. Ерц отвори последната врата.
Те подушиха въздуха.