Хю помисли известно време над това и после попита:
— Защо сред нас, хората, все още се явяват мутации?
— Много просто. Семето на греха е все още у нас. От време на време то все още се проявява в телесно превъплъщение. Унищожавайки тези чудовища, ние спомагаме за пречистването на вида и по този начин се доближаваме все повече до връхната точка в Плана на Джордан — края на Пътя на нашия небесен дом, Далечния Кентавър.
Челото на Хю отново се покри с бръчки.
— Това е още едно от нещата, които не разбирам. Много от тези древни писания говорят за Пътя така, сякаш той е някакво действително движение, отиване нанякъде — сякаш самият Кораб не е нищо повече от една ръчна количка. Как е възможно това?
Нелсън се изсмя тихичко.
— Как е възможно, наистина? Как е възможно да се движи онова, което е фона, на който се движи всичко останало? Отговорът, разбира се, е прост. Ти отново си сбъркал алегоричния език с обикновената употреба на всекидневната реч. Разбира се, Корабът е солиден, неподвижен във физически смисъл. Как е възможно цялата вселена да се движи? При това, тя наистина се движи в духовен смисъл. С всяко праведно действие ние се придвижваме по-близко до възвишеното местоназначение на Плана на Джордан.
Хю кимна с глава.
— Струва ми се, че разбирам.
— Естествено, близко до ума е, че Джордан е могъл да сътвори света в някаква друга форма, освен Кораба, стига това да е съответствало на Неговата цел. Когато човек е бил по-млад и по-поетичен, светите хора са се надпреварвали помежду си да изобретяват фантастични светове, които Джордан би могъл да сътвори. Някаква школа изобретила цяла митология за някакъв обърнат наопаки свят с безкрайни космични пространства — празни, с изключение на точици от светлина и безтелесни митологични чудовища. Нарекли го небесния свят, или небе, сякаш за да го противопоставят на солидната реалност на Кораба. Те сякаш никога не са се уморявали да размишляват над това, изобретявайки подробности за него и да създават картини на онова, което са си представяли, че представлява той. Предполагам, че са го правели за още по-голяма прослава на Джордан, а кой би могъл да каже, че Той е счел техните мечти за неприемливи? Но в днешната модерна епоха ние имаме да вършим по-сериозна работа.
Хю не се интересуваше от астрономия. Дори неговият необучен ум бе в състояние да съзре в нейното диво разточителство едно намерение, което не е реално. Той се интересуваше от по-прагматични проблеми.
— Щом като мутатите са семето на греха, защо не правим никакви усилия да ги унищожим? Това не би ли било едно действие, което би ускорило Плана?
Старецът помисли малко, преди да отговори.
— Въпросът ти е справедлив и заслужава прям отговор. Тъй като ти ще бъдеш учен, трябва да знаеш отговора. Погледни на това нещо така: Числеността на Екипажа, който може да поддържа Корабът, е ограничена. Ако нашият брой се увеличава безгранично, ще дойде време, когато няма да има достатъчно ядене за всички ни. Не е ли по-добре, някои да умрат при сблъсъци с мутатите, отколкото да увеличаваме броя си, докато започнем да се самоизбиваме помежду си за храна?
— Неведоми са пътищата на Джордан. Дори и мутатите играят роля в Неговия План.
Това изглеждаше разумно, но Хю не бе сигурен.
Обаче, когато Хю бе прехвърлен на активна работа като младши учен по осъществяването на функциите на Кораба, той установи, че има и други мнения. Както бе обичайно, той прекара известно време в обслужване на Конвертора. Работата не беше тежка; по принцип трябваше да проверява отпадъчните материали, донасяни от носачите от всяко от селата, да води отчет за приносите им и да следи в първоетапния барабан да не постъпват никакви годни за рециклиране метали. Но тази работа го свърза с Бил Ерц, Помощник-главния инженер, който не беше много по-възрастен от самия него.
Хю обсъждаше с него нещата, които бе научил от Нелсън и бе шокиран от отношението на Ерц.
— Набий си го в главата, момче — каза му Ерц. — Това е практична работа за практични хора. Забрави всички онези романтични глупости. Планът на Джордан! Тая работа я бива, за да се накарат селяните да мълчат и да си стоят по местата, но недей ти самият да й се връзваш. Няма никакъв друг План, освен нашите собствени планове да се грижим за себе си. Корабът трябва да има светлина и топлина, и енергия за готвене и за напояване. Екипажът не може да мине без тези неща и това ни прави началство на Екипажа. Колкото до мекушавата търпимост към мутатите, ще имаш възможност да наблюдаваш настъпването на някои промени! Затваряй си устата и върви с нас.