Выбрать главу

— Сърцето на майка ти е по-студено от сърцата на повечето от нас — отговори Бети, галейки челото на Пейдж, — но въпреки това не е имунизирано срещу чувствата. Тя беше в ресторанта, когато Пол Карсънс за първи път се отби там, и на мига се почувства завладяна от него.

— Пол Карсънс ли? — повтори Пейдж. — Това не е ли първият удавник, когото откриха? Какво се случи?

— Той не отвърна на чувствата й. Имаше семейство и малки деца. Независимо от това попадна под нейна власт — нито един мъж не й е устоял, ако си е поставила за цел да го има, — но той обичаше семейството си по-силно. — Бети се извърна към нас. — Моля да простите моята откровеност, но се страхувам, че няма по-подходящ начин, по който да го кажа.

— Кое да кажеш? — издиша въпроса си Пейдж.

Бети се обърна към нея и леко потърка корема й, сякаш да успокои вълнението в него.

— Когато Рейна се увери, че не може да притежава Пол Карсънс, тя се погрижи никой друг никога да не може да го притежава.

Пейдж изстена, но беше трудно да се каже дали причина за това е разказът на Бети, или нейната физическа болка.

— Ами останалите? След като Пол Карсънс вече го е нямало, защо е трябвало да измират още толкова мъже?

— Така, както сърцето на майка ти не е имунизирано срещу чувства, то не е защитено и от болката, която идва, когато някой го разбие. Тя беше наранена. И гневна. Затова искаше да даде урок на мъже като Пол Карсънс — красиви, богати, преуспели — урок, който те никога да не забравят.

Отвърнах поглед от страничното огледало, когато Бети целуна Пейдж по бузата и я притисна близо до себе си. Не можех да се отърва от въпроса кой ще утешава мен, когато занапред съм уплашена, наранена и объркана.

— Тогава какво ще правим? — изхленчи Пейдж след няколко минути. — Как можем да ги спрем?

Бети погледна мен, а аз погледнах Саймън. Когато той не отговори, вдигнах брезентовия сак в краката си.

Очите на Пейдж се ококориха, когато видя сребърната бутилка.

— Това е много силна комбинация от сух лед31, течен азот и химически катализатор — казах. — Нещо като бомба, предизвикваща зима. Един от преподавателите на Саймън е експериментирал с подобен прототип като част от неговите проучвания на промените в климата, а когато Саймън му обяснил какво се случва тук и го помолил за помощ, д-р Бийкман създал ето това. Ако се доверим на неговите изчисления, щом успеем да оставим това нещо на точното място, Саймън ще го активира… и Уинтър Харбър ще бъде скован от лед за първи път в историята си, замразявайки всичко — и всеки — който се намира под повърхността на водата.

Тя ме погледна.

— А Рейна и Зара ще бъдат ли…?

Отворих уста с намерението да й обясня защо е важно те двете да са във водата, когато бомбата се активизира. Но в този момент тя рязко се изправи и раменете й прилепнаха към облегалката на седалката.

Грабнах нова бутилка с океанска вода от сака и я подадох на Бети. Дотук Пейдж беше изпразнила пет бутилки. Водата, изглежда, облекчаваше болката й, но за все по-кратко време след всяка изпита бутилка. Бяхме преценили, че десет ще й стигнат, докато всичко свърши и я заведем в болница, но засега ни оставаха само пет. Ако продължаваше да ги унищожава с това темпо, трябваше да се върнем при океана час по-скоро, за да можем да я поддържаме жива.

— Всичко е наред — казах, когато Саймън отпусна газта. — Ти беше прав, трябва да се движим колкото се може по-бързо. Не намалявай.

— Не намалявам.

Проследих погледа му към скоростомера. Стрелката падаше все по-надолу, независимо че натискаше педала на газта до пода и колата стенеше от усилието.

— Заради градушката е — каза той. — Толкова е обилна, че покри шосето и гумите буксуват.

Сърцето ми биеше все по-учестено, докато наблюдавах как стрелката на скоростомера пада от шейсет до трийсет, а после и до нулата.

На малко повече от три километра преди пътеката към Скалите на Хиона спирачките на волвото изскърцаха за последно и колата тръгна назад. Саймън успя да спре малко по-надолу, встрани от пътя.

— Можем ли да продължим пеша? — попитах.

Той не отговори. Беше очевидно, че не е възможно — вече минаваше единайсет. Изкачването пеша на повече от три километра по стръмния път би отнело най-малко половин час в идеални климатични условия. А след като се доберяхме до пътеката, ни предстоеше да се изкачим и по планината.

вернуться

31

При температури под -78°С въглеродният диоксид (СО2) променя агрегатното си състояние от газообразно в твърдо и е познат под името „сух лед“. Течният и твърдият СО2 са много добри охладители и като такива се използват широко в хранителната промишленост. Океанът е един от големите консуматори на СО2. — Бел.прев.