— Да — прошепна Даяна, — добре, така е. Бих спала с Рубънс. Но да се преструвам, че го обичам… не съм сигурна.
— Напротив, сигурна си — прикова тя поглед в Даяна. — И ти го знаеш. Ние с теб си приличаме като две капки вода, Даяна.
— Не — тръсна глава Даяна, — не го знам.
Ясмин разтърси ръката й.
— Ей, какво ти стана? Я се погледни! — сгълча я тя. — Изглеждаш толкова уплашена, цялата трепериш. От какво се страхуваш?
Стомахът на Даяна болезнено се сви.
— Не зная.
— Знаеш, знаеш — Ясмин се бе надвесила съвсем близо до нея, ухаеше силно на мускус. — Най-сетне знаеш какво искаш — тя обърна ръката на Даяна с дланта нагоре и здраво стисна пръстите й. — Сега трябва само да се протегнеш и да го вземеш — и сви ръката й в юмрук.
— Рубънс иска да уволня Монти.
— Трябва да го направиш — рече Ясмин. — Това е най-умното, което може да се направи, единственото, което може да се направи.
— Но тук става въпрос и за нещо друго.
— Направи го, Даяна.
— Става въпрос за лоялност…
— Лоялността не помага на ничия кариера. Няма да помогне и на твоята.
Даяна не каза нищо, ала душата й безмълвно закрещя: „Виждаш ли какви са, Монти? За тях ти си само един труп. За мен обаче си нещо много.“ Тя се обърна, за да скрие лице от погледа на Ясмин и се запита наум: „Какво да правя?“
Малагес заведе Хедър и Сюзън в стаята при Бок. Когато Сюзън видя какво са му сторили, тя ахна от ужас, изскубна се от ръката на Малагес и се спусна към Бок. Коленичи до него, повдигна главата му в скута си и го залюля в прегръдките си.
— Малагес — рече Ел-Калаам, — иди да наглеждаш другите отвън. Знаеш какво да правиш. Прати Рита тук.
Малагес кимна и излезе. След минути се появи Рита; пистолетът МР-40, метнат през рамо, висеше косо на гърба й. Огромните й тъмни очи святкаха и се местеха ту към Бок, ту към Сюзън.
— Ще направи ли това, което искаме?
— Много скоро — увери я Ел-Калаам. Вниманието му отново се насочи към Бок. — Махай се оттам! — нареди той на Сюзън и като видя, че тя не помръдва, направи знак на Феси.
Мъжът с очи на гризач пристъпи напред, хвана Сюзън за косата и изви главата й назад. С другата си ръка я издърпа нагоре и я изправи на крака. После я отведе настрани.
Ел-Калаам се приближи до Бок, наведе се и повдигна брадичката му. Индустриалецът смаяно го погледна с кървясалите си, замъглени очи.
— Събуди ли се, ционисте? — Ел-Калаам зашляпа бузите му, докато лицето на другия възвърна цвета си. — Е, както виждам, вече си напълно буден — вдигна поглед към Сюзън. — Твоята приятелка е тук. Реших, че няма да е лошо да сте заедно в момент като този.
— В момент като този ли? — попита Сюзън и като обезумяла замести поглед от единия към другия. — Какво още ще правите с него? — разплака се тя.
Ел-Калаам тъй зверски ощипа Бок, че онзи събра очи от болка.
— Вече е много късно за теб, Бок. Твоят инат ни принуди да преминем всички граници на приличието. Цялата отговорност за събитията пада върху теб. Ние сме невинни.
— Прекалено много кръв има вече по ръцете ви — промърмори Бок. — Прекалено много.
— Хайде стига, много се разприказва. Сега само гледай.
Бок бавно извърна глава, очите му се разшириха.
— Сюзън? — задъха се той. — Защо сте я довели? — изглеждаше дълбоко развълнуван.
— Тя ще ни помогне да направим едно малко представление.
— Не — заклати глава Бок, — не със Сюзън! Не!
— О, ама не се дръж така, Бок — рече му Ел-Калаам. — Това представление се подготвя специално за теб.
— Не — продължаваше да клати глава индустриалецът, — недейте! — гласът му стана по-силен.
Червени резки останаха по плътта на Сюзън от впитите пръсти на Феси, след като той премести ръцете си на раменете й, за да я насили да коленичи на пода. После извади пистолет и го насочи в нея. Бок едва сподавяше плача си.
— В името на Бога, престанете! — обади се Хедър.
— Млъквай! — предупреди я Ел-Калаам.
Феси бе забил поглед надолу в главата на Сюзън.
— Разбираш какво ще се случи, Бок — продължи Ел-Калаам. — Разбираш какво причиняваш на жена си със своята неотстъпчивост.
В този момент се разнесе телефонен звън. Ел-Калаам кимна с глава към Рита и жената отиде до преобърнатото легло, където се намираше апаратът. Сюзън тихо хлипаше. Феси заби пръсти в раменете й и тя извика от болка. Зад тях Рита говореше с приглушен глас в слушалката.