— Ще й се случи същото, което преживя ти. Тя ще грохне и ще припадне, а когато се свести, всичко ще почне отначало.
Феси стисна с палец и показалец врата на Сюзън.
— Ел-Калаам — беше гласът на Рита; всички се смразиха, — на телефона е министър-председателят.
Ел-Калаам не помръдна, дори не отмести поглед от противната гледка пред себе си.
— Часът е шест — тихо, но ясно продължи Рита. — Крайният срок за освобождаването на нашите братя дойде и отмина.
— Какво иска Пирата? — лицето на Ел-Калаам доби суров вид.
— Удължение на крайния срок — отвърна Рита. — Имало проблеми. Иска да говори с теб. Уверява ни, че…
— Кажи му да извади старата си снимка.
— Не искаш ли ти да… — протегна тя слушалката към него.
— Предай му това и затвори.
Рита се подчини.
Бок, който през цялото време наблюдаваше ту Сюзън, ту Ел-Калаам, изстена и отново му прилоша. Сянка на отвращение и ненавист мина през очите на Ел-Калаам, като го гледаше как се гърчи на пода.
— Той вече не ни върши никаква работа — заяви брадатият. — Абсолютно никаква. Най-много да послужи за урок на Пирата.
Посегна към тежкия 45-калибров автоматичен пистолет, прибран в кобура, който висеше на десния му хълбок, извади го и го премести в лявата си ръка. Отиде при Хедър и я избута да застане точно пред сгърченото тяло на Бок.
— Рита — прогърмя гласът му, — доближи пистолета си до главата й!
Жената отиде до Хедър и допря дулото на оръжието си в дясното й слепоочие. Хедър отвори леко уста и се разтрепери.
— Е, убийца на зайци — рече Ел-Калаам, — да те видим сега как го правиш — той постави своя пистолет върху дланта й и сви един по един пръстите й върху дръжката му. — Мъжът ти искаше да се обзаложи с мен. Каза, че си можела да стреляш. Нали си ловджийка, а? Добре. От теб сега се иска само да натиснеш спусъка — застана плътно до нея. — Я, виж! Дори не е необходимо да се прицелваш.
Хедър оглеждаше огромното оръжие в ръката си.
— Сложи си пръста на спусъка — подкани я той почти бащински. — Мъжът ти ме уверяваше, че можеш да стреляш. Нима искаш да го изкараш лъжец?
— Джеймс никога не лъже — рече Хедър и обви пръст около спусъка.
Ел-Калаам хвана цевта на пистолета, повдигна го леко и го нагласи право между очите на Бок. Хедър погледна през цевта към лъсналото от пот изправено лице на Бок. Той се бе вторачил в нея с широко отворени очи, от гърлото му долетя странен бълбукащ звук.
— Натисни спусъка, Хедър — за първи път Ел-Калаам произнасяше името й и тя подскочи. — Мисли за Бок като за подплашен заек, попаднал в полезрението ти. Толкова зайци си убила досега.
Хедър бавно стисна очи. Ъгълчетата им се напълниха със сълзи и заблестяха в дрезгавата светлина, после потекоха по бузите и закапаха в краката й.
— Колко зайци си убила, Хедър? — гласът на брадатия прозвуча още по-нежно, като мъдър стар чичо, чиито съвети са необорими.
— Много — прошепна Хедър, без да отваря очи, само главата й трепна леко.
— Много значи — кимна Ел-Калаам. — И когато се изпречваха пред очите ти, замисляше ли се, преди да отнемеш живота им?
Тя не отговори.
— Ето — посочи той с ръка, — все едно, че пред нас има заек. Представи си кръглите му кротки очи, бледата му козина. И какъв аромат ще изпуска от някоя тенджера, а?
Хедър отвори очи и срещна погледа на Бок. Започна да трепери и трескаво заклати глава.
— Не мога, не мога.
— Можеш и ще го направиш — рече Ел-Калаам. — В противен случай — от пистолета на Рита се чу прещракване, беше натиснала петлето и Хедър трепна — Рита ще бъде длъжна да те убие.
Хедър хвана с пръстите на лявата си ръка китката на дясната, която бе изтеглена право напред.
— Я гледай! — обади се Рита. — Май ще вземе да го направи.
Хедър погледна още веднъж през мерника. Очите на Бок бяха вторачени в нея. Тя стегна пръста си в спусъка и в мига, в който го натисна, отмести оръжието встрани. Изстрелът беше оглушителен. От тавана се посипа мазилка.
— Добре — каза Ел-Калаам.
Хедър се разтрепери цялата. Ел-Калаам взе оръдието от ръката й, насочи го към главата на Бок и натисна спусъка. Куршумът улучи лявото око на фабриканта, той инстинктивно вдигна ръце. Бликналата кръв изпръска Хедър и Ел-Калаам. Още за миг здравото око на Бок се вгледа в Хедър, преди тялото му да се наклони и да се строполи на пода.