— За съжаление, май ще трябва да замина за Ню Йорк този петък. А хубавото е, че току-що ми се обади Берил и…
Даяна се обърна и видя Рубънс да приближава по коридора. Беше излязъл от спалнята им. Странно, как определи мислено стаята този път. С безмълвен жест посочи куфарите си.
Рубънс спря да закопчава каишката на часовника си и погледна в посоката, в която сочеше Даяна.
— Значи най-сетне стана — изглеждаше доста изненадан.
— Взех решението в деня, в който Маги беше убита.
Той я погледна озадачен.
— Не те разбирам.
— Смъртта те кара да погледнеш на живота по-различно. Маги я имаше, сега я няма. Всичко е определено в граници с остри ръбове. Пристъпиш ли ги, ще те нарежат на парчета — тя навлажни устни — чувстваше устата си пресъхнала. — Ти си това, което искам.
Рубънс бавно запристъпя към нея. Даяна наблюдаваше походката му — гъвкава като на танцьор.
— Ами Крис? — попита той.
— Какво Крис?
Беше застанал съвсем близо до нея. Тялото му излъчваше топлина.
— Ще ми се да знам — спокойно отвърна той, — не искаш ли и него?
— Крис ми е приятел. Ти си ми любовник. И аз не те разбирам.
— Не съм убеден, Даяна, че между мъж и жена може да съществува само приятелство. Особено ако мъжът е Крис Кър.
— Първо Маги, сега пък ти.
— Какво значи това? — остро я попита той.
— Маги ме обвини в същото — Даяна го гледаше право в очите. — Нали помниш онази нощ, когато ме молеше да остана тук, при теб.
— Чак молене не беше.
— „Не отивай, Даяна — тя изимитира безпогрешно гласа му с точната доза вълнение. Беше толкова сполучливо, че самата тя се изненада. — Не сега. Не тази вечер. Моля те.“
За миг червена вълна обля лицето и врата му; студен блясък просветна в очите. Ала после бързо изчезна и той се засмя. Даяна обаче продължаваше да стои на разстояние.
— Държа още сега да изясним този въпрос — рече тя. — Какъвто и сексуален живот да води Крис, то си е негова работа. И няма нищо общо с мен.
— Искаш да кажеш, че той не е като другите?
— Аз не съм като другите — отвърна тя тихо, но гневно.
— Знам — прошепна Рубънс и зарови устни в косата й, после нежно ги долепи до ухото й.
Даяна затвори очи, сложи ръце на широките му, мускулести рамене й каза:
— Забрави за това. Каквото и да чуеш, знай, че е лъжа.
— Съжалявам, но не го чувам само от един източник.
Тя изви глава назад, за да го вижда по-добре.
— О, и кои са те?
Рубънс й изреди няколко имена и тя избухна в смях, кимайки.
— Какво толкова смешно има? — беше леко раздразнен.
— Ами те всички са приятели на Тай.
— Това не ми говори нищо.
Тя го притисна силно към себе си.
— Струва ми се, че Тай се страхува повече от мен, отколкото се страхуваше от Маги — насмалко щеше да му разкаже какво й беше наговорила Тай на погребението на Маги, но реши, че не е особено забавно и се отказа. — Подозирам я, че си пада по Крис — обобщи Даяна.
— Но тя не живее ли с онзи другия… Найджъл Аш?
— Да, обаче това никога не я е възпирало. Според мен Крис е единственият от оркестъра, с когото не е спала. Тъй че, както виждаш — тя го целуна, — цялата тази кампания е заради теб.
— О, няма да им се размине.
Даяна усети, че го изпълва гняв.
— Недей, Рубънс. Не се занимавай с тях.
— Няма да разреша на никого да ме прави на глупак.
— Никой не те прави на глупак — Даяна хвана брадичката му и го загледа в очите. Колко са красиви, помисли си тя. — Остави на мен тази работа.
— Аз няма да… — но веднага млъкна; като че ли зърна нещо в очите й, което не бе виждал досега. И само кимна.
— Е, след като се разбрахме по този въпрос, кажи ми за какво ти се обади Берил.
Той се усмихна мрачно.
— Това е, което ме бъзна всъщност. Каза ми, че тая работа между теб и Крис… вярна или не… спомогнала да ти отделят много място в списания като „Ролинг Стоун“ и „Пийпъл“. Явно, доста фотографи е имало в „Дансърс“, когато сте били с Крис. Тя разполага с купища снимки за текстовете.
— Значи трябва да благодаря на Тай, нали? — засмя се Даяна.
— Е, да. Предполагам, че ще го направиш — той я хвана за ръка. — Хайде да внасяме куфарите.