Выбрать главу

— Вие сте надхвърлили бюджета с почти четири милиона, Майк.

Поудел махна презрително с ръце.

— Но това са само пари!

— По моему — подхвана Крауфорд и се изправи на крака; вероятно от досада поради извисяващия се като кула над него Рубънс, — Бени подсказа нещо много важно. Ние не почнахме филма, за да ни се казва какво да правим.

— Струва ми се, че пропускате същественото, Майкъл — каза Рубънс. — Ако вие, момчета, бяхте упражнили известен контрол, вместо да оставяте сценографа да поръчва неонов декор за четвърт милион долара…

— Ама видя ли го тоя кадър?! — почти изписка Поудел от възбуда; — Направо е жесток! Великолепен!

— Ако бяхте действали отговорно — продължи Рубънс, сякаш не го бяха прекъсвали, — никой нямаше да ви казва какво да правите.

— Видя ли въпросната сцена? — Крауфорд като че ли едва успяваше да сдържа нервите си.

Рубънс кимна.

— Не заслужава половиния милион, дето сте пръснали.

— Божичко, а колко заслужава? — полюбопитства Поудел.

— Просто не е било нужно да снимате този кадър.

— Струва ми се, че господин Рубънс преувеличава, за да бъде разбран по-добре, Бени — Крауфорд изкачи стъпалата към основното ниво на гостната. — И сега, след като ни наложи наказание, мисля, че сме свободни да си вървим.

— Майк — предпазливо заговори Рубънс, — изглежда не ме разбра добре. Ние няма да се разотидем от тук, докато не преработим бюджета на целия филм. Целият екип трябва да бъде олекотен.

— Ти си полудял! — изкрещя Поудел. — Ти за какви ни мислиш?

— Един момент — Крауфорд сложи ръка на рамото на партньора си. — Нека да изясним това. Ултиматум ли ни поставяш?

— Само ви казвам какво трябва да се направи, момчета — отвърна Рубънс. — То не е нищо повече от това, което всеки кинаджия, който го бива, би направил.

— Божичко, какви ги дрънка тоя човек! — рече Поудел. — Ще има да взема!

Рубънс не каза нищо, след малко Крауфорд се обърна към него.

— Аз съм склонен да вярвам, че Бени е прав, Рубънс — и се усмихна леко на двамата. — Ако си излезем от филма, ти ще си вътре с десет милиона — той наклони глава на една страна. — Това, струва ми се, е доста неприемливо за теб. Нещо повече, ще идем право в „Уорнърс“. Те само чакат случай да ни лапнат.

— Да — кимна Рубънс, — чакат.

Даяна се почуди каква беше тая нотка в думите му, която накара другите двама да се смразят. Пръв се окопити Крауфорд.

— В крайна сметка всичко опира до парите.

— Вероятно — отбеляза Рубънс, — но вие няма да работите с „Уорнърс“. Нито с „Туентиът“, „Кълъмбия“, „Парамаунт“, „Филмуейз“ или „Ю Ей“ запомнете това.

Поудел се обърна към Крауфорд, прокара пръсти през чорлавата си коса и рече:

— За какво говори копелето?

Крауфорд не помръдваше. Гледаше Рубънс в очите и не отстъпваше.

— Смята, че нищо от…

— Нищо ли? — кресна Поудел.

— Бени, той само блъфира.

Рубънс побутна с палец рамото му.

— Размърдай се, момче.

Крауфорд пльокна с език.

— Хайде, хайде, Рубънс. Бива те. Много те бива дори. „Ей Би Си“ се опитаха да постъпят с нас по същия начин след първата ни година, когато поискахме повече пари. Накрая всичко се уреди. Натрупаха сума ти пари покрай нас. Ще се съгласиш навярно, че имахме право да настояваме за съответната компенсация — той отново наклони глава на една страна. — Не ли? Е, няма значение. В крайна сметка те отстъпиха. Отстъпиха и още как. Просто нямаха избор. Щяха да изгубят всичко — по лицето му пак се появи заешката усмивка. — Както ще стане и с теб. Десет милиона загуба.

— За последен път ви питам — каза Рубънс, сякаш Крауфорд не бе издал звук досега. — Ще седнете ли с мен да преработим бюджета на „Над дъгата“?

— Правиш голяма грешка, Рубънс — Крауфорд говореше с леден глас. Сви злобно устни и като че ли леко потреперваше. — Ние си тръгваме. Но ако пожелаеш да разговаряш отново с нас… а и ти, и аз знаем, че ще пожелаеш, то тогава ще се наложи да преговаряме при съвършено нови условия. Повече пари, повече клаузи. Колко ще бъдат, това не зная. Ще трябва да се обърнеш към адвоката ни. И ще си платиш за начина, по който се държа с нас.

Крауфорд млъкна, защото видя, че Рубънс се отдалечи от него, отиде до масичката при камината и взе най-горната кутия от едната купчина.