Думите на Боунстийл я изпълниха с лошо предчувствие и тя набързо изпи виното си. Той веднага поръча по още едно за двамата, сякаш бе чакал безмълвното й разрешение, за да угоди и на себе си.
— Какво се е променило? — попита най-сетне Даяна.
Боунстийл изглеждаше стегнат като навита докрай пружина и видът му започна да я плаши. Тя протегна ръка и докосна китката му със златен часовник „Ролекс“. Той извърна глава и я погледна така, като че ли я виждаше за пръв път.
— Кажи, Боби — подкани го тя, — толкова ли е ужасно?
— Да — отвърна мъжът с глас като на сомнамбул, беззвучен и унил. — Много е ужасно.
Млъкна, докато им поднасяха пълните чаши, после се наведе напред и продължи:
— Вече знаем, че убиецът на Маги не е Модред. Всичко се обърна наопаки.
Даяна потръпна сякаш Боунстийл бе плиснал в лицето й ледена вода.
— Това значи ли, че знаете кой я е убил?
Известно време той не продума, беше се загледал в слънчевите петънца, шарещи ръката му. Наблюдаваше ги как се изместват и постепенно избледняват с все по-ниско спускащото се слънце, докато изчезнаха напълно. Даяна си представи как набъбналият огнен диск се потапя в спокойните води на Тихия океан. Едва тогава Боунстийл вдигна поглед към нея. Даяна се запита какви ли мисли се въртят в главата му; тъмносивите очи не подсказваха нищо.
— Снощи имахме нов случай, който ни накара да премислим предположенията си. В Хайланд Парк открихме трупа на млада жена.
— Имаше ли го знакът на Модред?
— Да.
— Толкова скоро след уб… смъртта на Маги?
— Прекалено скоро — той отпи глътка. — Психолозите ни уверяват, че не е възможно Модред да е замесен и в двете убийства. За неговата природа това е невъзможно. Не е минало достатъчно време.
— Останах с впечатлението, че не придаваш особено значение на твърденията им.
— Е — сви рамене Боунстийл, — когато се разприказват надълго и нашироко, само за да чуват собствените си гласове, да. Сега обаче е по-различно. Те разполагат със страхотно много информация.
Даяна го изчака да продължи, но той мълчеше и тя попита:
— Няма ли да ми кажеш останалото?
Боунстийл я погледна право в очите.
— Сигурна ли си, че искаш да го чуеш? Може й да не ти хареса.
— Не е нужно да ми харесва. Искам да зная.
— Аха! Не се и съмнявам — в гласа му прозвуча нотка на неохота. — Разговорът с психиатрите ме накара да сравня знаците. Знакът, който открихме до трупа на Маги, не съответства на знака върху трупа на жената в Хайланд Парк — той обви пръсти около столчето на чашата си. — Единственият знак, който се различава от останалите, е този върху тон колоната.
Боунстийл оглеждаше внимателно лицето й, сякаш търсеше нещо, от което зависеше дали да продължи или да прекъсне разказа си.
— Обяснението е просто — рече след малко. — Да се върнем назад. Някой хитрец е убил Маги поради своя причина, но е направил това да прилича на дело на Модред — той отмести чашата настрани. — Но най-отвратителното е, че ако истинският Модред не бе извършил поредното си убийство в присъщата му последователност, ние никога нямаше да дойдем до това заключение.
Даяна почувства как сърцето й лудо заби. Инстинктът й подсказа, че Боунстийл се готви да каже нещо, което тя силно искаше да узнае. Наведе се към него и вместо да зададе въпроса си направо, каза:
— Нали имаше нужда от помощта ми.
— Даяна — сега неговата ръка беше върху нейната, — шефът ще ме изрита през вратата, ако разбере, че разговарям по този начин с цивилно лице. За мен обаче… твоята помощ ще бъде от съществена полза, ако ще залавям убиеца на Маги.
Имаше нещо в думите му, което продължаваше, да измъчва съзнанието й. Тя го пропъди, като съсредоточи вниманието си в следващата част на разказа му. Странно й се стори спокойствието, което изведнъж го обзе — като че ли едва сега се отпусна.