Но ето че в усмивката на Боунстийл се прокрадна някаква болка, някакво признание. След малко този болезнен израз стана толкова явен, че Даяна се притесни и извърна поглед още преди да беше свършила музиката. Спомни си думите му: „Толкова да мразя това място.“ Нищо чудно, че го мрази. Тук нямаше и частица от него, освен снимката на Сара и може би пианото, върху което бе поставена. От къщата лъхаше студенина и неприветливост, сякаш някакви касапи бяха дошли и за един ден извършили обзавеждането. Ако интериорът отразяваше точно характера на жена му, тогава, запита се Даяна, какво ли го е привлякло в нея. Нещо недостижимо, беше й казал веднъж. Не беше ли това причината мъжете да се влюбват в жените си, тази тайнственост на плътта и духа?
Тишината обля и нея.
— Тя свири прекрасно, Боби.
По лицето му се стичаха сълзи и мъката му я трогна. Даяна се приближи до него и сложи ръка на рамото му.
— Съчувствам ти — прошепна тя, съзнавайки, че тези думи са безсмислени в случая, просто звуци, предназначени да укротят едно разтуптяно сърце.
— Това беше глупост — отдръпна се той от нея, — чиста глупост от моя страна. Не биваше да я пускам — имаше предвид музиката.
— Напротив, беше ми много приятно — рече Даяна. — Такива изпълнения трябва да се слушат.
— Карин не го разбира — говореше толкова тихо, че Даяна трябваше да се приближи до него, за да го чува. — Според нея Сара трябвало да ходи на ски и кънки. Това щяло да я закали.
— Каквото и да прави човек, дисциплината го закалява умствено.
Тъмносините му очи я погледнаха и премигнаха. Даяна отново изпита чувството, че той я гледа така, сякаш я вижда за пръв път.
— Знаеш ли — каза той, — съвсем не си такава, за каквато те мислех.
— Да, не съм покварена — усмихна се Даяна.
— Точно така — засмя се и той, — не си покварена.
После се обърна и се замисли, сякаш се мъчеше да си спомни нещо важно.
— Още не съм ти казал причината… другата причина, поради която се ожених за Карин.
Прекоси стаята и спря в единия ъгъл пред изрядно подредено и лъскаво бюро, засенчено от листата на едно от саксийните цветя, отвори долното ляво чекмедже и извади оттам дебел свитък. Още преди да й го подаде, Даяна знаеше какво съдържат белите листове хартия.
Тя започна да чете, а Боунстийл отиде в кухнята и приготви апетитно ухаещи спагети със сос и салата от аругула с домати и тънки резени лук. Когато я покани на масата, отвори бутилка бяло вино, наля по чаша и за двамата, но от яденето сервира само на нея.
— Ръкописът е много добър, Боби. В него има нещо — и това именно бе поразило Даяна — много сходно с начина, по който свири Сара. Има страст.
— А Карин беше печелившият ми билет — каза Боунстийл. — Обичах я, а беше и богата. Какво съвършено съчетание, рекох си. Ще разполагам с достатъчно време да пиша. Само че писането не е като чиновническата работа от девет до пет всеки ден — той напълни още веднъж чашите с вино. — Който не е писател, не може да го разбере и Карин, която не разбираше от нищо друго, освен от работата си, изобщо не ми влезе в положението. Непрекъснато се чудеше защо не мога да съчетая работното си време с нейното. Както и почивните дни. Трябвало да са ми свободни за нейните обществени ангажименти.
Даяна отмести чинията си.
— С други думи, бил си като в златна клетка. И все пак… да станеш ченге… Какво те накара?
Той сви рамене.
— В моя род има поколения военнослужещи. Изборът ми беше напълно естествен — като че ли нещо в очите му изчезна. — Работата ме увлече.
— Да разследваш убийства?
— Да търся отговорност от виновните — той силно удари с длан по масата. — Законът трябва да се спазва. Онези, които го потъпкват, трябва да си получат заслуженото. Как тъй ще кръстосва някой тоя град или кой да е град и ще върши престъпление, сякаш него законът не го лови. Такива хора нямат никаква почит, никакво уважение към човешкия живот. Това са безсърдечни типове и безразличието им към собственото им насилие е най-голямата злина.
Даяна се изненада от промяната в гласа му — сънливият тон беше изчезнал и той говореше като пламенен проповедник. Известно време двамата не проговориха. Боунстийл отмести поглед от Даяна, явно смутен от внезапния си изблик. След малко се покашля леко.