— В дома на Крис намерихме голямо количество различни наркотици — забеляза изражението в очите й и продължи: — Ако ме питаш, изобщо не ми дреме, че имало наркотици. Друго не можеш и да очакваш от тоя род музиканти. Някои от тях дори се издържат от тази стока — той отпи глътка вино. — Не можеш да си представиш колко много се мъчи тялото, преди да се вдърви.
— Маги не беше стигнала дотам — каза Даяна. — Да, понякога смъркаше малко кокаин — една благородна лъжа вече не би й навредила, мина и през ума. — Но да е взимала хероин… — поклати глава тя — щях да знам.
Боунстийл се бе замислил и почукваше с неупотребяваната вилица празната чаша пред себе си, предизвиквайки непрекъснат звън.
— Казваш, че не е посягала към хероина?
— Да — Даяна забеляза нещо особено в погледа му. — Какво те кара да се съмняваш?
— Медицинската експертиза — очите му се заковаха в Даяна. — Маги е починала мъчително. Преди всичко е била натъпкана с хероин.
— Била натъпкана? — повтори тя думите му като ехо. — Искаш да кажеш, че не тя се е натъпкала?
— Да, точно така.
— Ох, олекна ми, от една страна. Но казваш, че сте намерили хероин в къщата?
— Да — кимна той. — Изследваха го в лабораторията. Първокачествена стока.
Даяна отново долови някакъв намек в думите му.
— И какво друго показа експертизата?
Боунстийл въздъхна.
— Че наркотикът, вкаран в тялото на Маги Макдонъл, е бил смесен със стрихнин.
— Смъртоносна инжекция — каза Даяна, преди да помисли.
— А, тъй значи — заклати глава Боунстийл, — четем долнопробна литература.
Даяна се почувства донякъде облекчена от погрешното му предположение. Той продължи:
— В друг случай щеше да имаш право. Но при Маги смесицата, която са и вкарали, е била малко по-коварна от обикновената смъртоносна инжекция. В смисъл, стрихнинът не е бил достатъчен, за да издъхне веднага. Доста време й е отнело… и то съвсем не приятно — сложи ръка върху нейната. — Ужасно е, но е така.
Тези негови думи също не означаваха нещо повече от нейните, с които преди малко бе изразила съчувствието си към него.
— Велики боже! — въздъхна Даяна. — Вече нищо не разбирам.
Той продължаваше да държи ръката й.
— Някой й е инжектирал наркотика, после е била изнасилена и бита безмилостно.
— Изнасилена? — Даяна почувства как кръвта й се смразява. — Как?
— Е, не смятам за нужно…
— Но аз смятам! — невъздържано го прекъсна тя; очите й изпускаха искри. — Искам да узная всичко още сега.
Боунстийл я изгледа мълчаливо, после кимна примирен.
— Казано кратко и ясно, медицинската експертиза установи следи от сперма и кръв във влагалището и ануса й.
— О, боже! — разтрепери се Даяна.
Той стисна ръката й, сякаш искаше да й влее от собствената си сила. Не продумваше. От украсената със злато стъклена обвивка на старинния френски часовник върху палисандровия скрин се разнесоха звънливи удари. Когато стихнаха, Боунстийл тихо добави:
— Има още нещо.
— Още? Още? — очите й бяха изцъклени, гласът й — сипкав. — Какво още може да има?
— Според статистиката над деветдесет процента от разкритите убийства са извършени от много близки хора на жертвите — от член на семейството, близък приятел или съсед. Някой с определен личен мотив.
— Не мога да проумея защо някой е поискал смъртта й.
Боунстийл стисна за миг очи. Пръстите му отново се впиха в ръката й и когато пак повдигна клепки, всичката кръв от лицето му се бе оттекла.
— Казах ти, че има още нещо — прошепна той. — Знаеш ли, че приятелката ти е била бременна в третия месец?
Дълго време Даяна продължи да го гледа, без да го вижда. Това, което виждаше, бяха късове плът, кости и одрана кожа, под която висеше… Най-сетне устните й се раздвижиха и Боунстийл с мъка успя да чуе шепота й:
— Боже мой, Маги, в какво си била забъркана?
— Убедена ли си, че искаш да доведеш нещата докрай?
Очите му бяха скрити в сянка и през ума й мина мисълта, че без да вижда израза им, не може да го разбере какво чувства. После пък си спомни колко беше спокойно, когато той прикриваше чувствата си. И все пак се разплака, когато слушаше дъщеря си да изпълнява Моцартова музика от касета, записана на хиляди километри оттук.