— Е, това поне ни приравнява — отвърна Даяна, — защото аз също не я разбирам. — А мислено си каза: „Ние сме като две котки, наежили гърбове една срещу друга. Вероятно става дума за териториално разпределение.“
— Не — рече Силка и спря пред тежка дъбова врата. — Нея тъкмо това я плаши най-много. Че имате същите права като нейните.
Той протегна ръка и вратата се отвори. Звуците вътре изригваха едва ли не с физическа сила; музиката й вля енергия. Ушите и заглъхнаха, Даяна цялата настръхна. Усети пръстите на Силка да я подбутват напред и тя пристъпи навътре. Вратата леко се плъзна обратно.
Съставът се бе разположил край стената почти в полукръг пред две огромни тон колони, същите каквито имаше в дома на Крис и Маги. Всички бяха прехласнати като идолопоклонници пред издяланите фигурки на техния бог.
„Помниш ли как навремето…“ извисяваше се гласът на Крис.
Тай първа забеляза Даяна и стана. Никой друг не помръдна, нито извърна глава.
„И един ден, вече пораснали, ще намерим звездите…“
— Кой те пусна тук? — провлече глас Тай.
Зениците на очите й се бяха разширили до такава степен, че се сливаха с абаносовите ириси в едно цяло — блестящи, бездънни и напълно враждебни.
— Какво, да не би да не съм вече добре дошла тук?
„И пак ще бъдем заедно…“ пееше Крис.
— Ако зависеше от мен, щях да накарам Силка да те изхвърли на минутата. От устата й лъхаше на наркотик; сладникавият дъх на мухъл отврати Даяна.
— Но и двете знаем, че не зависи от теб — отвърна Даяна и отмести с ръка Тай от пътя си.
В момента, в който я докосна, Даяна забеляза как нещо пробяга по лицето на Тай. Вероятно мускул трепна или зениците й се свиха за миг. Даяна я подмина и срещна погледа на Крис. Отвори уста — тънки ледени пръсти й бяха сграбчили за кръста и я дърпаха, назад.
— Къде си тръгнала? — обърна я Тай към себе си; изглежда дишането й се беше затруднило. — Всичко се свежда до Крис и Найджъл — в гласа й вече звучеше заплаха. — Това е й нищо повече. Винаги е било така.
— Дори и когато е бил жив Джон ли! — попита Даяна.
Тай сбърчи вежди, сякаш думите я засегнаха дълбоко.
— Какво знаеш ти за Джон? Маги ли ти е разправяла?
— Каквото и да знам, то ми е казано под секрет.
Даяна пак почувства впитите отзад в кръста й пръсти на Тай да се раздвижват нагоре-надолу.
— Постарай се да не вярваш толкова на онова, което чуваш.
— Привет, Даян! — приближи се усмихнат Крис. Застана между двете и Даяна се отскубна от ръката на Тай. — Как си?
„Забрави онези стихчета, които ни съпътстваха тогава…“ продължаваше записаният глас на Крис.
Даяна успя да го отдалечи от Тай.
— Крис, какво, по дяволите става тук?
— Чакай — ухили се той, — за к’во говориш?
Даяна го гледаше право в очите и чакаше отговора му.
— Сега не е време, Даян. Не мога да напусна в този момент. Немалко хора разчитат на това, кое го правим сега, немалко мангизи са вложени, а и немалко години сме заедно с Найджъл — той млъкна; лицето му загуби въодушевлението си. После добави: — Не ми се сърди, Даян, чуваш ли?
— Не ти се сърдя, Крис — погали тя топлата му буза. — Просто исках да разбера какво става, нищо повече.
Той сложи ръка върху нейната; по лицето му се изписа същото облекчение, каквото беше забелязала при Силка.
— Това вече е друго — каза Крис. — Щото Тай… знаеш каква е… твърдеше, че искаш да ме спреш от това турне с групата.
— От къде на къде?
— Знам ли? — пролича му, че започна да се напряга. — Да ти кажа и аз си помислих същото, като те видях тук.
Даяна се усмихна.
— Дойдох по съвсем друга причина — гласът й стана някак плах. — Когато Ванета ми каза, че турнето ви започва тази седмица от Сан Франциско, хрумна ми, че тъй като нямаме снимки тогава и ще бъда свободна…
— Ами! — грейна Крис. — Наистина ли искаш да дойдеш? И без туй не си ни виждала на сцена толкова отдавна — той я завъртя в кръг. — Ще бъде чудесно и за теб. Да се махнеш от тая дупка за няколко дни и да не правиш нищо, само да си почиваш!
Боунстийл нямаше да повярва. Крис се въодушеви от идеята. „Докато пътуваш с тях“, беше й казал той, „ще можеш да разбереш много повече неща, отколкото аз в момента.“ Прииска й се да отметне глава назад и да избухне в смях; помисли си „Какъв ад!“ и го направи.