Смърт витаеше във въздуха, осезаема като пердето, което се вееше точно над главата й. Спускаше се коварно бавно с намерението да я задуши. Даяна повдигна гърди, за да си поеме дъх. Сянка падна върху леглото, върху тялото й — огромна, черна, зловеща. Даяна извика, макар от устата й да не излезе никакъв звук. В съзнанието й се въртеше циклон от видения — смърт и разруха, послания, издълбани в плътта на тялото й, гадни изнасилвания, огромни бодливи пръти, които я налагат, докато натрошените кости изскочат през разкъсаната й плът. Кръв шуртеше навсякъде, сухожилията й пищяха от болка. Тя беше напълно безпомощна.
Даяна изви тяло и нададе писък.
— Какво, по дяволите…
И се задави. Изглежда не можа да си поеме повторно дъх, след като извика. Почувства как две силни ръце я обгръщат, лъхна я топлината на тяло, което се притисна в нейното. Мъжка миризма и някак позната. Тя отвори очи и понечи да се отдръпне. Но той я държеше. Това още повече я изплаши. Лицето й беше заровено в извивката на врата му. Отметна глава назад и оголи зъби. Затвори уста и пак я отвори. Не съзнаваше, че ръмжи в съпротивлението си. Беше обезумяла в желанието да се отскубне от прегръдките на смъртта, ала не можеше да я надвие.
Тогава изтласка глава напред, отвори уста и започна да хапе. В същия миг чу гласа му:
— Даяна? Даяна, няма нищо.
Ала тя не спираше да хапе, хаосът в съзнанието й не стихваше, тя все още мислеше, че е била будна през цялото време. Усети в устата си вкус на солена пот, чу шум от съдиране на плат и неговия вик, изпълнен с изненада и болка. Но той не можеше да се сравни с болката, която изпитваше тя.
— Даяна… Даяна…
Разпозна, нежността на прегръдката; разбра, че това не е смъртта, дошла за нея. Всичко е било плод на въображението й; то й е поднесло тази ужасна, зловеща изненада — призрак, появил се в среднощен час.
— Рубънс — промълви тя, — помогни ми, Рубънс.
И се свлече в скута му, трепереща, разплакана от терзание и облекчение.
Нощното сияние на Лос Анджелис се очерта вече съвсем ясно. Отнякъде й се счу гласът на Бейба: „Момиче, ти или се потапяш в нещо или не, и това е.“ Сега, след като се бе включила в предприетото от Боунстийл разследване на убийството, знаеше, че най-сетне се е потопила в него. Изпитваше огромно желание да разкаже всичко на Рубънс, но се опасяваше, че може да провали нещо, макар да не разбираше как. Не можеше да му разкаже, както и на никого друг, и за Бейба; то беше същото — продължение на това чувство.
— Ще те запозная с един човек — каза й Рубънс.
— Кой е той?
— Дори Спенглър. Добър приятел на Берил — поясни Рубънс и се излегна по гръб. — Той е импресарио.
— Рубънс, за последен път ти казвам, че няма да уволня Монти.
— Нещо да съм споменал за това? Просто искам да те запозная с Дори. Имам нещо предвид.
— Не се и съмнявам.
— Ще се срещнеш ли с него?
— Добре.
— Май ще се наложи да отложа пътуването си до Ню Йорк.
— Тая работа с Ашли е много важна.
— Може да изчака още една седмица.
— Държа да отидеш, Рубънс — тя погали голия му хълбок. — Аз ще се оправя — усмихна се в тъмнината. — Крис ме покани на концерта им в Сан Франциско този уикенд.
— Добре. Значи няма да си тук два-три дни.
Даяна се надвеси над лицето му.
— Точно това каза и Крис. Защо?
— Берил е много въодушевена от тази ваша връзка, нали ти казах. Сега, като й съобщя къде отиваш, ще изпадне във възторг. Турнето ще придобие тежест с реклама за теб. И ще се запознаеш с Дори, когато се върнеш.
— От всичко извличаш полза, а?
— Хайде да спим — прошепна той и скоро дишането му се успокои.
Ала нейният сън не идваше. Зората вече надничаше зад ъгъла; от вчерашния ден й остана само горчивият вкус в устата. Обърна се с гръб към прозореца и веещите се леко пердета; коленичи в леглото, отметна завивките и дълго време стоя така, загледана в голото тяло на Рубънс. Изпита непреодолимо желание да го докосне, да го прегърне, да го притисне силно до себе си, да почувства тежестта му върху гърдите си, ръцете му обвити около тялото й. И протегна ръка към него.
Най-накрая тя се надигна, отдели се от Бейба и с дълбока въздишка прекрачи леглото. Взе дрехите и чантата си с дълга дръжка и запристъпя безшумно към тъмната баня. Развалената водопроводна инсталация шумеше непрестанно, а вратата, боядисвана с незнайно колко ръце бяла блажна боя, не се затваряше. Даяна посегна към ключа на лампата, но размисли и не я светна. Остави дрехите си на ръба на ваната, коленичи върху капака на тоалетната чиния и отвори прозореца с матово стъкло. Отвън нахлуха смесените светлини на Манхатън. Небето беше бяло, дифузно осветление обгръщаше града, сякаш се намираше в черупка на великденско яйце.