Вляво фоайето извиваше в чупка, на чиято стена се виждаха дискретно написани на ръка табели, сочещи към бара, към ресторант „с кулинарни новости“, който работеше от шест часа вечерта, и към съседното до него кабаре, чиято програма включваше и участието на Шърли Беси.
Тук-там бяха разположени дивани и кресла в зелено-златна дамаска, заобиколени с висока папрат; широките им листа хвърляха лека сянка и в същото време служеха като естествен параван. Подът беше от пъстър мрамор, покрит в средата с огромен ориенталски килим.
„Хартбийтс“ бяха ангажирали целия пети етаж на хотелската част в европейски стил, което на практика включваше и шестия, тъй като всички стаи там бяха двуетажни. На туристите, разбира се, се предлагаше разкошът на модерната кула от стомана и стъкло с гимнастически салон и закрит плувен басейн с олимпийски размери, намиращи се на последния етаж, високо над града.
Мезонетите в ниската сграда имаха самостоятелни сауни и вани за масаж. Единственото, което липсваше, беше шведска масажистка, но тя можеше да бъде поръчана само с натискането на един бутон. Затова не беше чудно, че резервациите за „Оберж“ се правеха година и половина предварително.
Крис и Даяна се настаниха в ъгловия апартамент в дъното на коридор, чиито стени бяха украсени с блестящи черно-бели гравюри с изгледи от Сан Франциско и портрети на мъже в тъмни костюми. Както и да се погледнеше, апартаментът беше наистина внушителен. Вляво имаше напълно оборудвана кухня в мед и хром свързана към трапезария с дъбова маса, около която спокойно можеха да седнат дванайсет души.
Две огромни двойни врати насреща водеха към гостна, на която малко й липсваше да стигне размерите на футболно игрище. Едната й стена, цялата в тесни прозорци, гледаше към белия като алабастър, блестящ от яркото слънце град.
В по-далечния десен ъгъл вита стълба, обсипана с мънички лампи, водеше нагоре към две спални, всяка от тях с баня, сауна и вана за масаж.
Докато във фоайето техническият екип на групата влизаше и излизаше с апаратура и с промени в програмата, а нахлулите представители на пресата се надпреварваха да връчат графиците си за интервюта, които Крис и Найджъл можеха да потвърдят или отхвърлят според настроението си, и уреждаха с Бено пропуски за елитните журналисти, Силка изведе Даяна от тази суматоха и я придружи до апартамента й.
Мраморната му облицовка беше достатъчна да се построи един средно голям палат. Даяна си избра спалнята в тъмнозелено — другата беше в тъмносиньо. Стаята бе обляна в слънце. Тя чу зад гърба си Силка да дава указания на пиколото къде да остави багажа й. „Да, каза той по едно време, точно тя е.“
Даяна се приближи до прозореца. Въздухът изглеждаше кристалночист, особено ако трябваше да се сравни, с този на Лос Анджелис, наситен почти неизменно със смог. Тя проследи с поглед очертанията на сградите, потопени отвесно в тъмния лазур на залива. Край пристаните кръжаха чайки. С крайчеца на окото зърна яркочервения и златист проблясък от лифта миг преди да се изгуби зад хребета на Рашън Хил и да се гмурне към морския бряг. Стори й се, че на един ъгъл в далечината разпозна уличен музикант с лъскав костюм. Гледката породи у нея копнеж и тя да се разходи по тези улици.
Обърна се и видя, че Силка я наблюдава. Беше застанал навътре в стаята, където слънчевата светлина осветяваше само върховете на лъснатите му черни обувки. От там нагоре тялото му оставаше в сянка. Даяна си спомни за един футболист, който я бе удивлявал с ръста и фигурата си, дори когато беше без защитните си подложки. Той като че ли бе приучен да смъква рамото си и да смайва хората. Сега Силка я удиви по същия начин.
— Искам да изляза за малко — рече тя.
Силка кимна.
— Крис ви е осигурил кола. Ще бъде на ваше разположение по всяко време.
С две от огромните си крачки той прекоси стаята.
— Но преди това трябва да ви приготвя пропуска за довечера.
Докато го наблюдаваше как наглася полароида и останалите съоръжения, за да й направи цветна снимка за пластмасовата карта с инфрачервена маркировка, която тя трябваше да носи закачена на гърдите си през цялото време, докато беше с групата, Даяна го попита:
— Как попадна Тай при тях?
Силка сви устни и отвърна:
— Случайно ги засякла едно лято в Кап д’Антиб. Приближила се до Джон, както била по монокини и легнала до него. А той не устояваше на подобни неща.
— Добре, а след смъртта на Джон?
— Моля, не мърдайте за момент.
Светкавицата угасна и апаратът зажужа, изкарвайки промитата снимка. Силка го остави настрана и продължи: