— О, нищо особено — отвърна Берил и махна с ръка. — Женски приказки — допълни и се отдалечи от тях със смях.
— Какво става? — обърна се той към Даяна. — Отдавна не съм виждал Берил да се смее така.
— Сродна душа — отвърна Даяна. — Мисля, че си допаднахме.
— Много добре — той изглеждаше изключително доволен.
Даяна обходи с поглед тълпата и изведнъж хвана Рубънс под ръка и го притегли към себе си.
— Божичко! — ахна тя. — Към нас май се приближава Тед Кесъл.
— Какво от това?
— Този мръсник! Животът му не е пълен, ако няма кого да чука. Знаеш, че „Кралско червено“ първоначални трябваше да бъде филм на „Уориър Брадърс“.
— Да.
— Е, точно Кесъл им сложи крак в последния момент. И знаеш ли защо? Защото изпълнителката на главната роля трябвало да бъде известно име. Опасявал се, че аз не съм достатъчно известна, което щяло да провали филма.
— Интересно какво е лъгал, за да обясни на шефовете си твоя успех.
Кесъл наистина ги бе забелязал и се упъти към тях. Имаше ниско подстригана бяла коса и лъскава, гладко обръсната розова челюст — само човек, току-що свалил гореща кърпа от лицето си, можеше да изглежда така. Беше облечен в светлокафяви панталони и риза тип сафари; само най-долното копче на ризата беше закопчано, като по този начин имаше възможност да се видят неокосмените му гърди и издутото бирено шкембе.
— Даяна, какво правиш с този пират! — възкликна той засмян, после потупа Рубънс по гърба и се наведе към него: — Това служебна срещичка ли е или за удоволствие? Имате ли нещо против трети човек? — и пак се засмя.
— По малко и от двете — отвърна Рубънс. — С Даяна обсъждахме следващия филм.
— Вече? Че вие дори не сте преполовили този.
— Тед — Рубънс сложи ръка на рамото му, — когато човек постигне такъв успех, трябва да мисли за напред.
Кесъл не спомена нищо за „Кралско червено“, само премести поглед от единия към другия.
— Предполагам, че „Туентиът“ има опция върху филма ти.
Рубънс доста се забави, преди да погледне Даяна и да отвърне:
— Не, няма.
— Така ли? А ти имаш ли предвид някоя студия?
Даяна почти го видя как точи вече зъби.
— Знаеш моето положение в „Уорнърс“, Рубънс — продължи той. — Само една твоя дума и ще ти пратя договора още на следващата сутрин — сега вече не говореше на двамата.
Рубънс изглеждаше колеблив.
— Не знам, Тед. Та ти дори не си чул нищо за този сценарий.
Кесъл размаха дебелите си пръсти във въздуха. Беше надушил, следа и нищо не бе в състояние да го отклони от нея.
— Няма значение. Оставям всичко на теб, Рубънс. Твоето име е достатъчна гаранция.
— И на Даяна. И нейното име е гаранция.
— Да, да, разбира се — бързо се съгласи Кесъл. — Всички чуваме най-прекрасни неща за „Хедър Дюел“.
Рубънс усети, че Кесъл е нетърпелив да чуе повече за филма и продължи:
— Ние ще искаме страхотно много гаранции.
— Ами аз за какво съм? Ще получите всички видове гаранции, повярвай ми.
— О, вярвам ти, Тед — отвърна Рубънс и отново сложи ръка на рамото му. — Сигурен съм, че и Даяна ти вярва. Само че, нали разбираш… — той се огледа наоколо. — Слушай, Тед, ще ти кажа нещо поверително…
— Да? — лицето му грейна в очакване да чуе нещо пикантно.
— Може да е всяка друга студия — каза Рубънс, — но не и „Уорнърс“ — и гръмко се разсмя след Кесъл, който гневно се изтръгна от измамната прегръдка и с почервеняло лице наперено напусна залата.
— Доколкото виждам, не ме връщаш вкъщи — заяви тя подигравателно. Все още не можеше да спре да се заяжда — изглежда това беше единствената й защита сега. Дори и да му беше неприятно, той се стараеше да не го показва.
— Да, но знам, че обичаш морето.
И сякаш като велик магьосник направи вълшебство, защото точно в този момент пред тях се разкри крайбрежният булевард, водещ към плажовете на Малибу.
Даяна натисна автоматичния бутон и спусна стъклото на прозореца от своята страна до долу, после изключи радиото. В тишината се долавяше само шумът на вълните, равномерен и успокояващ като ударите на сърце. Но докато се приближаваха до ленивата морска повърхност, болезнен копнеж изпълни Даяна, копнеж да зърне отново бурния, тъмносин Атлантически океан, който се блъскаше в огромните голи скали и ги заливаше с буйна бяла пяна; да се гмурне във водите му, толкова ледени, че кожата вкочанясва, а устните посиняват от студ.