Рубънс вече бе разкопчал копчетата на полата и сега я отмотаваше от кръста й като чалма; дрехата падна в краката й като тъмна локва, от която сякаш поникна прелестно цвете. Той притисна хълбока й във възбудените си слабини и тя тихо изстена, когато го почувства като нажежен ръжен през дразнещата втора кожа на копринените си пликчета.
Докато той разкопчаваше блузата й, тя галеше гърдите и мишците му, чувстваше как подскачат опънатите му мускули. Когато се справи и с последното копче, дланите му се мушнаха под блузата и обгърнаха гърдите й. Лек стон се изтръгна от устата му, докосвайки твърдите зърна; наведе глава и горещите му устни се затвориха около връхчето на едната й гърда.
Докато удоволствието я завладяваше, Даяна отново си помисли за неизбежността на този момент, но този път мисълта й подейства различно.
— Не — спря го тя, — недей.
Хвана с две ръце главата му и я отдели от плътта си.
— Какво има? — гласът му бе изострен, напрегнат.
Тя прикри с ръце гърдите си, извърна се от него и застана срещу вятъра. Чувстваше се объркана, не можеше да се владее. Сякаш този неизбежен момент престана да бъде копнеж, а просто обстоятелство от живота, на което се бе натъкнала в мрака. Страх я впримчи в ледените си пипала и тя потрепери. Усети ръката му в извивката на лакътя си, кокалчетата на пръстите му върху чувствителните си гърди и безмълвно я отблъсна.
— Нещо лошо ли направих?
Тя дори не можеше да изрече дума. Мислеше за Марк, проклинаше го, защото още го желаеше, защото пламъкът в нея умираше трудно, гневът й още не се бе превърнал в утехата, която трябваше да бъде, която щеше да бъде занапред.
— Даяна…?
— Замълчи — прошепна тя, — моля те.
Мина й през ума, че ако му каже, ще й олекне, ала не можеше; на два пъти опита, но напразно — беше като онемяла. Знаеше, че никога няма да се върне при Марк, не можеше да се върне — сърцето й го изживяваше така, сякаш стрела се бе забила в него, ала старите чувства не бяха пресъхнали, все още се отцеждаха.
Тя се доближи до парапета и се загледа в морето. Нощта беше студена, може би защото беше съблечена, но полюляващата се вода излъчваше топлина. Отговаря на името си Тих океан, помисли си тя безцелно. Подобно на Лос Анджелис, той се бе проснал, поклащайки се лениво в неизменните си граници, с които бе свикнал през дълго натрупваните години. Нищо не можеше да му повлияе, както нищо не можеше да промени и града. Той продължаваше да съществува и да всмуква жизненост, да я превръща в слънчев блясък и смог, в палмови дървета и мерцедеси, в мирис на пари, вдишван от всички като заместител на наркотик.
Тя се обърна отново към Рубънс, който стоеше в очакване, застинал като статуя, и я наблюдаваше. Вече знаеше какво трябва да направи — да се отдаде изцяло на егоизма си. Или да изчезне като кълбо дим в маранята на Лос Анджелис. Сега Рубънс беше спасителното й въже, единствено той можеше да я спаси тази нощ, да й влее част от силата, от могъществото си.
Тя тръгна към него с отпуснати ръце и набъбнали гърди. Приближи го, улови главата му и я наведе към себе си. Когато опря устни до неговите, усети как дълбоко в нея запърха ужасно подозрение, че невероятната му сила може да я погълне като нощна пеперуда, привлечена от неустоимия огън.
— Гърдите ми — прошепна тя, когато се намери в прегръдката му.
Той наведе глава, плъзна ръце по голото й тяло и бавно повдигна гърдите й към отворената си уста.
Даяна потръпна от нежното докосване, от първата вълна на силен огнен плам, който се разля надолу през корема към влагалището й. Отметна глава назад, дългият й изящен врат се изви, клепките й буйно потрепваха. Бедрата й неволно се разтвориха и хълмът под корема започна необуздано да се търка в него. Той изохка. Главата му, заровена в пазвата й, продължаваше да се движи напред-назад. По гърдите и потекоха гъсти струйки пот и слюнка, зърната й станаха кървавочервени. Възбудата застрашаваше да я задуши, сякаш не й достигаше кислород; нощният въздух се бе превърнал в мускус.
Тя изстена леко и започна да откопчава колана му. Панталоните се изхлузиха в краката му и пръстите й тутакси обгърнаха члена, загалиха го по дължина, подпирайки отдолу топките му. Той нададе сдържан вик, устата му продължи да се впива в цепката между гърдите й; ръцете му бяха между бедрата й и ги галеха около краищата на пликчетата й.
Най-сетне и двамата останаха чисто голи, плът до плът. Тя отново го пое с пръсти и затърка връхчето му около устата си; едва се удържаше от този нежен допир и от усещането как набъбва в ръката й.