— Избийте ги до един! — изрева брадатият на много лош английски и гласът му се извиси над гърмежите.
Агентите от тайните служби отскачаха във въздуха и падаха, пронизани от куршумите. Един повдигна падналия в краката му труп и се опита да го използва за прикритие, но бе застигнат от кръстосан огън, който го тръшна до него. Друг успя да се добере до пистолета на ранен терорист и тъкмо вдигна оръжието, готов да сее смърт, когато куршум го улучи право в лицето и той се строполи на земята. Трети се опита да излезе от атаката, като тичаше на остър зигзаг и се мъчеше да издърпа изпод развяващото се сако портативен радиоприемник. Куршумът го повали тъкмо когато започна бързо да говори в него.
Останалите живи агенти продължаваха да се съпротивляват и успяваха да проснат на окървавената земя някой и друг терорист. Но вълната на атакуващите неотстъпно напредваше, покосявайки всичко по пътя си.
Вътре във вилата Джеймс Дюел успя да хвърли бърз поглед през ъгълчето на разбития прозорец на фасадата.
— Боже Господи! — възкликна той и мигом се отдръпна. През счупените стъкла изведнъж изригна залп от картечен огън. Куршумите се забиваха като гвоздеи в дървената ламперия на отсрещната стена. Хората в стаята се разбягаха с писъци. Джеймс се върна при Хедър.
— Кои са тези? — попита тя.
— Явно от ООП. Нали знаеш защо са дошли. Къде е Рейчъл?
— Беше в кухнята, когато аз…
— Божичко!
Той изскочи иззад страничната облегалка на плюшения диван, където се бяха скрили и се втурна към кухнята. На пътя му се изпречи Сюзън Морган — дребна брюнетка почти на възрастта на Хедър.
— Стой тук, Джеймс! — извика Хедър.
Голямата, обкована с желязо дървена врата на вилата се отвори и пропусна гъст бял дим. Хедър и Сюзън започнаха да кашлят. Заедно с дима нахлуха и десетина фигури и се пръснаха из гостната. Подир малко се появи още един — беше метнал през рамо ръката на свой ранен другар и бавно запристъпя с него навътре.
— Никой да не мърда!
На външната врата се изправи брадатият. В едната ръка държеше пистолет МР-40. Вдясно зад него стоеше дребен мургав мъж с мрачно изражение и очи като на гризач. Носеше автоматична пушка АКМ, доста тежка на вид. От другата страна на брадатия беше застанала висока, стройна жена с черна лъскава коса, изпъкнали скули и азиатски очи. Беше облечена като мъжете, на хълбока й висеше един МР-40.
В момента, в който чу отварянето на вратата, Джеймс спря и обърна глава към входа. Заповедта на брадатия го завари насред пътя между мястото, където стоеше Хедър, и нишата към кухнята.
— Феси! — отново се разнесе гласът на брадатия; погледът му обходи стаята и застиналите уплашени лица на Беярд Томас, съветника му Кей Ръд, Сюзън, Хедър, Фреди Бок, фабрикант и техен домакин, двамата английски парламентаристи Маккинън и Дейвидсън, френския посланик в Съединените щати Рене Луш и младоликия му аташе Мишел Емульор. — Виж къде е момичето!
Мъжът с очи на гризач пристъпи навътре в стаята, подминавайки прислужницата и иконома с побелели лица, сякаш не съществуваха. Намираше се на крачка пред Джеймс, когато откъм кухненската ниша се дочуха стъпки.
Появи се Рейчъл. Беше около тринайсетгодишно момиче с черна коса и живо, красиво лице, от което вече лъхаше суровост. Ясните му сини очи бяха огромни. Те веднага схванаха обстановката.
Нещо подтикна мъжът с очи на гризач към действие. Мускулите на ръцете му подскочиха, когато насочи дулото на АКМ, за да държи на прицел движението на Рейчъл. Пръстите, впити в спусъка, побеляха, високо на челото му изхвръкна жила. Джеймс, който беше полуобърнат с лице към него, видя как дълбоката омраза в очите му се разлива по лицето като излишък от кръв.
Точно тогава Джеймс се хвърли към Рейчъл и застана между нея и черното гърло на АКМ. Ала затишието беше до тук — въздухът в стаята се изпълни с рояк от куршуми, които с огнени искри излитаха от дулото на автомата.
Застиналата на място до дивана Хедър чу Джеймс да вика името й силно и ясно, миг преди тялото му да бъде пронизано от куршумите и отскачайки назад, да се стовари върху Рейчъл. Малката успя да го хване и политна назад от прекалената за нея тежест. С целия си ръст Джеймс се плъзна надолу по тялото й и се сгърчи в локва от собствената си кръв; клепките му потрепнаха за миг.