Выбрать главу

Кафявите очи на брадатия внимателно наблюдаваха Рейчъл.

— И тъй — обади се той, — това е дъщерята на министър-председателя на Израел.

При тези думи магията, която бе сковала Хедър изведнъж се развали и тя се втурна напред. Високата жена до брадатия се опита да я спре, ала мъжът я побутна настрана, хвана Хедър през кръста със свободната си ръка и я притегли към себе си. Тя закрещя в лицето му.

Мъжът я загледа право в очите, като че търсеше да открие нещо в тях.

— Бръкни в левия джоб на ризата ми — рече й спокойно.

— Пусни ме! — изкрещя Хедър. — Мъжът ми е ранен!

— Там ще намериш пура. Пъхни я в устата ми.

— Да не си откачил? — смаяно го погледна тя. — Мъжът ми е ранен.

— А може и да умре — продължи брадатият, — ако не запуша скоро.

— Мръсник…

— Прави каквото ти казвам — заповяда й той и я притисна още по-здраво; тя потрепери от болка. — Това е урок, който трябва добре да научиш. Един от многото, които ще последват.

Хедър се огледа наоколо. Спря поглед в Джеймс и прехапа устни. Най-сетне бавно вдигна ръка, бръкна в джоба на ризата му, извади дълга, тънка, черна пура и полека я поднесе към устните му.

— А сега я запали — рече мъжът, без да отделя поглед от нея.

Тя се поколеба и поклати глава.

— Мъжът ти чака, може би изживява последните си минути.

Ръката на Хедър отново бръкна в джоба на ризата му, извади хромирана запалка, щракна я и доближи пламъка до върха на пурата. Той разтегли устни в усмивка и оголи три златни коронки на предните си зъби.

— Е — доволно каза мъжът, — това вече е друго нещо.

И изхвърли кълбо дим, докато Хедър прибираше запалката обратно в джоба му.

— Пусни ме — отново настоя тя. — Нали каза, че…

Той огледа стаята, изпивайки с поглед едно по едно обърнатите към него изкривени от ужас лица. Изражението му издаваше нескрито огромно удоволствие.

— Да, след като кажа това, което имам да кажа — вече не гледаше към Хедър; обърна се към всички в стаята. — Господа — продължи той бавно, предъвквайки пурата си, — дами, вие сте заложници на Организацията за освобождение на Палестина. Безпомощни сте. Безполезно е да се съпротивлявате. Вашата охрана е напълно ликвидирана — Сюзън Морган отвори уста от изумление. — Ние превзехме вилата, превзехме и вас. Господин държавен секретар, господин посланик, разрешете ми да ви заявя, че вие имате много по-голяма стойност за външния свят, отколкото за нас тук.

Докато говореше, гласът му придобиваше такъв оттенък, такава звучност и дълбочина, че не беше възможно да се пренебрегне или приеме лекомислено нито една негова дума.

— Ние започнахме война… държа да подчертая — всички ние започнахме война за свобода и справедливост. Законното право на палестинците — да имат своя родина — им бе отнето от ционистките натрапници. Ние сме тук, за да си възвърнем земята, която по право ни принадлежи. ООП трябва да бъде призната от Израел и Съединените щати — такова е желанието на палестинския народ. Ние изразяваме неговата воля. Нашата земя трябва да ни бъде върната, хвърлените в затвора в Ерусалим тринайсет наши братя, подложени на мъчения от страна на ционистите, трябва да бъдат освободени. Настояваме да изпълните тези наши искания, иначе ще умрете. Но — той вдигна показалец, — ако се съгласите да ни помогнете, всичко ще бъде наред и никой от вас няма да пострада.

Отново обходи с поглед всички в стаята.

— Казвам се Ел-Калаам. Това е името, което най-често ще чувате занапред. И ако имате късмет… ако вашите правителства проявят разум… ще има да го благославяте, задето не е станало името на вашия екзекутор.

След тези думи той свали ръка от талията на Хедър и тя се спусна към Джеймс, който лежеше в полусъзнание на пода в краката на Рейчъл.

— Глупачка! Трябваше да ми се обадиш… дори и в студиото!

— Ами… нали знам какво ти е, когато си с Крис.

Тъмносините очи върху нежното овално лице на Маги Макдонъл бяха изпълнени с укор; порцелановата й кожа бе обсипана с нежни лунички. Дългата коса имаше цвят на карамел и беше тъй накъдрена, че изглеждаше като наелектризирана. Костите й бяха крехки като на птица — безупречна фигура на манекен, без нито една излишна извивка или тлъстина, които да нарушават плавните форми на плътта. Дрехата падаше по стройното й тяло на изящни гънки.