Выбрать главу

— Беше същинско пътуване до Оз. Обаче най-странното е, че по едно време, докато вървеше концертът, всичко тъй се завъртя, че самият концерт се превърна в действителния живот, а годините в Сейнт Мери ми се сториха сън, който вероятно съм сънувала, когато съм била болна. Спомних си синглите, които купих в Деймон, когато бях на гости при леля.

Трябваше да ги потуля някъде из къщата — „Искам да държа ръката ти“, „Път 66“, „Хипи, хипи, шейк“ и „Нямаше да знаеш как е“.

— Мога да си представя — обади се Даяна.

— Не, не можеш. Ти си родена и израснала в Ню Йорк. Какво е Америка за теб, освен Ню Йорк и Лос Анджелис? О, разбира се, може да си била и в Чикаго, та дори и в Атланта. Но оттам нататък за теб всичко останало е просто чужд, далечен пейзаж, който съществува единствено във филмите, в романите и на географската карта.

— Но, Маги… — прекъсна я Даяна, — била съм в…

— Остави. Да бъдеш, не е като да живееш там. Не разбираш ли? — този път в гласа й прозвуча мъка. — Живях в гаден, черен ковчег — плосък, тежък и неизменен. Ти просто не можеш да си представиш какво значеше за мен музиката. Сега, откакто съм тук… Знаеш ли, има случаи, когато се събуждам сутрин и ми трябват поне десет минути, за да осъзная, че наистина съм тук, че не сънувам, че когато обърна глава и отворя очи, няма да видя училищните флагчета на стената, увиснали унило над главата ми, или училищния спортен пуловер, подарък от дядо, метнат върху разнебитения стол — тя изви напред и назад преплетените си пръсти. — Ако тогава не бях напуснала Сейнт Мери, после никога нямаше да се реша, сигурна съм. Но тръгнах да бягам… та право тук.

— Всички ние бягаме, Маги — кротко рече Даяна. — Всички ние, които вършим нещо. Всеки се стреми да надене златен хомот — тя въздъхна дълбоко. — Лошото е само, че напоследък май бягаме на място.

— Е, поне си поддържаме формата — засмя се Маги.

— Хайде, разказвай — подкани я също през смях Даяна, — какво стана на купона?

Маги се изхили.

— Запознахме се… с Крис — тя вдигна тънката си ръка и я изви с балетно движение. — И излязох победител.

— Шегуваш се!

— Не — поклати глава Маги. — Отначало се държах адски надменно. Бях чула, че такива рок купони могат да станат много просташки, ако настроението спадне. Беше толкова…

— Вълнуващо — прошепна Даяна.

— Да! — и Маги заговори с превзетия език на висшето общество. — Но идва момент, когато на човек му омръзва да обикаля бедняшките квартали — тя се изкикоти и заговори нормално. — Затова си тръгнахме.

Това беше началото, а след седмица Маги се пренесе при Крис, тук, в Малибу, при крясъка на чайките и постоянното плискане на сънливите вълни, при жените с разлюлени гърди, които се мотаеха по плажа с намерението да се запознаят с някоя известна личност, при тихите подводни звуци, които китовете издаваха късно нощем.

— Господи! — прекъсна мислите й Маги и отпи от чашата си. — Тоя подлец заслужаваше да му теглиш един шут в задника. Ти направо се отърва от него, Даяна. Струва ми се, че вече мога да ти призная — Марк никога не ми е харесвал особено.

— Така ли?

— Струваше ми се подозрителен. С тази негова политика… И аз не знам. Прекалено изявен алтруизъм, за да бъде истински. И толкова го биваше в риториката… адски изкусен. Може да омотае с приказките си всекиго.

Даяна кимна.

— Което, предполагам, обяснява възможността му да снима в Югоизточна Азия.

— Той почти го завърши, нали? Филма си.

— Мисля, че да. Тъкмо се беше върнал от довършителните работи. Приключи със снимките и имаше време да… — с дълга глътка тя жадно допи питието си.

— Дай да ти налея още — предложи Маги и взе празната чаша от ръката на Даяна. — Извинявай за безпорядъка — продължи тя, като се върна с новия коктейл, — но когато Крис е на запис в студиото, тук всичко се обръща наопаки.

— Как върви записът на новия албум? — Даяна пое пълната чаша, която изстуди дланта й.

Маги й хвърли лека усмивка, която бързо се стопи.

— Трудно е да се каже на този етап. Всичко все още е такава каша — Маги често използваше идиоми от британския английски. Според Даяна това се дължеше на любовта й към английския рокендрол. — Нали разбираш, обстановката винаги се нажежава, когато влязат в студиото. Творческото напрежение е огромно и, как да ти кажа, някои от групата са все още доста безотговорни. Крис трябва да ги обединява и да следи за всичко.