— И какво Джон? — продължи да любопитства Даяна. — Какво е станало с него?
Маги облиза капката мляко на пръста си.
— Не съм много в течение. Бил в състава съвсем в началото. Починал точно когато станали известни — тя се пресегна, сложи захар в кафето си и пак го опита. — Ммм, така вече се пие. Нещастен случай. Веднъж някой спомена… май беше Роли, че бил малко неуравновесен. Изпаднал в депресия, предполагам.
— Разговаряли ли сте с Крис за него?
— О, не, той никога не отваря дума за Джон. Струва ми се, че тези спомени са мъчителни за него. Крис е израснал с Найджъл и Джон в северна Англия. Заедно отишли в Лондон да си търсят щастието — тя сбърчи нос. — Но нали знаеш как е в тяхната работа: толкова нещастни случаи…
Шум от двигател прекъсна разговора им и те се спогледаха.
— Татенцето се връща — ухили се Маги. Тя остави чашата с кафе и последва Даяна в гостната. — Той си има нова играчка — мотоциклет — поясни, слагайки ръка на бравата на вратата. — От огромния „Харли“ е, специална поръчка за него. Корпусът му е прозрачен и всичките му машинарии се виждат. Крис непрекъснато ме заплашва, че ще ме качи на него, а мен ужасно ме е страх. Не бих се качила дори и когато двигателят му е изключен.
Гърленият звук замря и щурците отново запяха, вълните продължиха да се разбиват с плисък, оцветявайки нощта със студените си пастелни тонове.
Маги отвори вратата с едно „Здравей!“.
Крис я грабна в прегръдките си и я целуна. Пред него тя изглеждаше съвсем дребничка. Той беше над метър и осемдесет, кожата му бе добила бронзов загар от слънцето — причината, по неговите думи, да се установи в Лос Анджелис и да не се връща в Лондон. Към нея, разбира се, се добавяха и данъците, които облекчаваха работата на състава в чужбина. Йън имаше къща в Майорка, Найджъл — вила в Южна Франция. Всички те бягаха от данъците, подобно на мнозина други известни рок музиканти.
Крис пусна Маги и пристъпи в гостната. Видя Даяна и лицето му грейна в широка усмивка.
— Ооо, Даяна, как си?
Двамата допряха бузи за поздрав. Крис имаше тъмнокафява коса на гъсти вълни; очите му бяха толкова тъмнозелени, че понякога изглеждаха черни.
— Много рано се връщаш — отбеляза Маги, докато двамата вървяха ръка за ръка към дивана. Крис почти се излегна върху него.
— Абе, стана адска разправия, та затуй. Насмалко да разбия пода с кратуната на Найджъл. Ама заслужи си го тоя мързел.
— Мислех, че вече се е взел в ръце — каза Маги, докато навиваше една цигара с марихуана; запали, дръпна веднъж и я подаде на Крис.
Той всмукна дълбоко, издавайки съскащ звук като от парна клапа. Задържа доста дълго дима в гърдите си.
— Нали ги знаеш какви са тъпанари — рече след малко, като изпусна остатъка от дима. — От едното му ухо влиза, от другото излиза, щото не могат да поемат нищо, освен въздух — отново дръпна от цигарата и настроението му като че ли изведнъж се промени. Понадигна се, за да седне на дивана и изтръска пепелта от цигарата в огромния меден пепелник върху абаносовата масичка. — Ей, много е гот, че си тук, Даяна — бръкна в джоба на каубойската си риза и извади оттам пластмасова касета. — Момичета, познайте к’во е записано тук.
— „Следи“? — въодушеви се Маги.
— Нещо много по-готино — хилеше се той. — Тук е записана една комбинация от две мои песни за новата ни тава. За пръв път написах нещо без Найджъл.
Маги се обърна към Даяна:
— Изчакай да чуеш тези парчета. Те нямат нищо общо с досегашните. Звучат съвсем поновому.
— Да — добави Крис и отиде при уредбата, — глътка тъй необходимия ни чист въздух — той клекна и включи бутона. Появиха се мънички рубинени и изумрудени светещи точици, които затрепкаха като далечни звезди. Крис пъхна касетата в гнездото.
— Така. Готови ли сте?
Двете потвърдиха в един глас. Той седна на земята.
— Първото се нарича „Надбягване“, а второто е инструментално — поясни и натисна клавиша.
Стаята изведнъж се изпълни с музика: чудесни звуци на китара, твърдо като стомана пулсиране на басите, ритмични удари на барабаните. После се разнесе и богатият характерен глас на Крис: