— Няма защо — махна с ръка Ясмин. — Май аз имам вина, задето се стигна дотам и много съжалявам.
— Да не искаш да кажеш, че има вероятност отново да се случи?
— Не зная. Мисля, че донякъде зависи от мен — тя направи знак с глава. — Дай да излезем навън. Тук е все още потискащо.
Двете минаха през затъмнената част на звуковите кулиси с виещи се кабели и струпана апаратура. Отвориха тежката метална врата и, заслепени в първия момент от яркото слънце навън, тръгнаха по бетонната рампа към задното студио.
— В твоята каравана или в моята?
Даяна се разсмя и посочи с глава:
— Ще пия от онова гадно кафе.
Упътиха се към голямата каравана, където се раздаваха закуски и напитки. Застанаха, под навеса и се зазяпаха в безкрайния парад на актьори и актриси, кой в сценично облекло, кой в собствено.
— Истината е — подхвана след малко Ясмин, — че скъсахме с Джордж. Снощи си изнесох багажа.
Всички знаеха, че Джордж и Ясмин живееха заедно.
— Защо, какво се случи?
Ясмин сви рамене.
— Писна ми от него. Само пъшка и хленчи, че снимал, а това не ставало, онова не ставало; че стареел и оплешивявал… Къде били изчезнали главните роли? — тя погледна към Даяна, после към оживеното студио и накрая заби поглед в кафето си. — По дяволите! — продължи и бутна настрана чашата. — И аз не знам защо лъжа. По навик, предполагам.
— Не ми дължиш никакво обяснение, Ясмин — каза Даяна.
— На теб може би не — засмя се другата. — Но, струва ми се, че го дължа на себе си — тя сложи ръка на парапета, на който се бяха облегнали. — Истината всъщност е, че ние — аз и Джордж — сключихме сделка. Поне за мен беше сделка. Той искаше да спи с мен и аз поисках тази роля в „Хедър Дюел“ — тя пак повдигна рамене. — Простичко, нали? Всеки го прави, рано или късно. И двамата спечелихме — тя въздъхна. — Не исках да вредя на никого.
— Добре де, не сте подписали договор — отбеляза Даяна. — Искам да кажа, хората са хора, а не предмети. Те имат чувства и в даден момент могат да кажат нещо, което наистина мислят. Но чувствата се променят. Ние не сме направени от камък.
— Джордж определено не е — тъжно заключи Ясмин. — Той е влюбен в, мен. Едва сега разбрах колко много съм го наранила, Даяна, Не го направих умишлено, но тъй излезе. Изглежда вече никой от нас двамата не може да се владее. Сякаш бавно се отдалечаваме един от друг.
— А ти какво чувстваш към него? — попита Даяна с мисъл за Рубънс.
— Това е най-ужасният въпрос. Не знам. Казано между жени, аз направих каквото трябваше и тъкмо затова разговарям с теб. Ние, жените, използваме едни средства, мъжете — съвършено други, това е — тя се изсмя късо. — Работата е там, че аз не съм безсърдечна кучка и Джордж не ми е безразличен.
— В такъв случай най-добре е да му го кажеш — посъветва я Даяна.
— Горкият Джордж! — въздъхна Ясмин, примижавайки към слънцето.
В това време недалеч от тях настъпи раздвижване. Двете отправиха поглед към дългата сребриста лимузина, която приближаваше. Прозорците й бяха от тези, дето можеш да виждаш отвътре навън, но не и обратното. Мнозина прекъснаха дейността си и извърнаха глави, любопитни да разберат кой е в лимузината.
Колата се изравни с Даяна и Ясмин и бавно спря. Задният прозорец откъм тяхната страна безшумно се плъзна надолу и отвътре изригна музика — пронизителни китари и оглушителни барабани. В полумрака Даяна разпозна захиленото лице на Крис зад тъмни слънчеви очила с метални рамки. Докато се изместваше на седалката откъм нея, тя видя, че е облечен с тесни джинси, избелели почти до бяло от многото пране, и огненочервена тениска с апликация на китара в черно и сребърно напреки на гърдите. Беше точно копне на направения му по поръчка музикален инструмент.
— Ей, здрасти! — махна й той от прозореца. — Заета ли си?
— Ти луд ли си? — Даяна се приближи към него. — Как успя да се промъкнеш тук?
— Навсякъде е пълно с почитатели, нали разбираш — засмя се той и се огледа наоколо. — В неудобно време ли цъфнах или… Снимаш ли в момента?
— Не. Прекъснахме за днес. Обстановката се нажежи.
— Ами, хайде тогава, скачай вътре.
Ясмин се бе приближила до Даяна и тя я представи на Крис. Той каза едно „Здрасти!“ и отново отмести поглед към Даяна.
— Ще ме извиниш ли? — обърна се Даяна, към Ясмин, отваряйки тежката врата, за да се качи в колата.
Ясмин кимна и се усмихна.
— До скоро виждане — махна й тя през прозореца, който бавно започна да се затваря.