— Ти ме стъпка по същия начин, по който си стъпквал всяка жена в живота си. Това ти е присъщо — очите й го гледаха гневно. — Сигурно не съм наред. Наистина.
Тя се завъртя на пети и изкачи стъпалата към самата гостна. Рубънс я настигна там.
— Слушай, съвсем не беше така, както си мислиш.
Даяна се обърна и го погледна право в лицето.
— Не ли? Лъжец! Да не би да не си знаел за това, когато ме срещна в „Уеърхаус“? Смей да ми го кажеш и що те заплюя!
Стори й се, че той трепна, кръвта се отдръпна от лицето му и то изведнъж, а не постепенно. Видя как тялото му се стегна, инстинктивно разбра как действа той в подобна ситуация: с насилие. И тъкмо затова не можа да обуздае желанието си да го предизвика още повече. Да го подтикне към реакция, която по убедителен начин да й докаже веднъж завинаги, че истински държи на нея.
— Говоря ти сериозно, Рубънс. Остави лъжите за бизнеса. Ти толкова си свикнал да въртиш жените на пръста си, че си престанал да гледаш на тях като на човешки същества. Е, да, но аз съм човешко същество, дявол го взел, и не обичам да ме лъжат. Разбери, че не можеш да се отнасяш така с мен.
Въздухът между тях бе натежал като олово. Сякаш възмущението на целия свят се бе събрало тук — толкова мъчителен беше моментът.
— Добре — заговори той след цяла вечност. — Ето как беше отначало. Обадиха ми се десет минути, след като се случи…
— Благодаря! — прекъсна го тя. — Няма за какво.
— Спри за малко! Нали каза… — той хвана ръката й, но тя така го изгледа, че пръстите му веднага я пуснаха. — Май и двамата не се изслушваме понякога, не мислиш ли? Може би това отчасти е причина за недоразуменията.
— Не желая повече да стоя тук и да слушам измишльотините ти — тя се обърна. — Ти си такъв майстор, че сам не знаеш кога лъжеш. За теб истината няма никаква стойност. Въпросът е какво е най-изгодното за Рубънс в дадения момент. Господи, не зная как е могло да ми трепне нещо…
— По кой начин да те убедя?
Тя разтегли уста в лека усмивка.
— О, по този въпрос не очаквай помощ от мен.
— И ще си тръгнеш просто ей така?
— Защо не? Какво ме задържа тук?
— Ако сега си тръгнеш, няма да узнаеш истината.
— Повярвай ми Рубънс, знам я.
— Все още искам да се пренесеш при мен.
— О, моля те.
Настъпи особена, тягостна тишина. Сякаш се намираха на зелена горска поляна и от телата им бяха смъкнати не само дрехите, но и грижливо отглежданите пластове на цивилизацията. Атавистично напрежение стегна въздуха. Единствено очите им се движеха съсредоточено. Ноздрите им се бяха разширили; сякаш още миг и двамата щяха да оголят зъби и да заръмжат един срещу друг.
— Всъщност ти не искаш да си тръгнеш, Даяна.
Гласът му прозвуча ако не точно заплашително, но поне крайно сурово. Тя много добре схвана забележката му. Сплашването му й беше достатъчно. Болезнено свързваше колко много иска ролята на Хедър Дюел, но нямаше да преклони глава. В края на краищата, колко милиона бяха вложени във филма? Твърде много и Рубънс нямаше да й позволи да се откаже от ролята. Това беше просто една от неговите тактики. Както преди малко се бе въздържал да я засегне, така щеше да се въздържи и сега.
Ами ако не беше блъф? — запита се тя. Рубънс имаше власт. Можеше да го направи. Тогава какво ще стане с мен? Ако бях мъж, никога нямаше да се стигне дотук. Власт. Единственото, което ми липсва, е власт.
Тя се поколеба за миг, но друга мисъл я стресна: Ако този път се оставя да ме притисне, това ще се повтаря отново и отново и никога няма да мога да се измъкна. Никога няма да се сдобия с власт.
— Нали няма да ме отстраниш от филма?
Само по този начин мога да се отбранявам, помисли си тя.
Лицето на Рубънс беше безизразно като маска.
— Знам, че много искаш тази роля, Даяна. Тя ти е необходима.
— Предпочитам да изляза на улицата при Тед Кесъл. Ти превърна ролята в остен, за да ме унижиш.
— Добре — в гласа му прозвуча особена нотка. — Считано от днес, си отстранена от филма.
За момент Даяна реши, че сърцето й спря. Добре ли чу? Не сънуваше ли? Не. Просто криво си бе направила сметката, твърде далеч отиде.
Тя се обърна, прекоси дългата стая и се упъти към коридора. Хвърли поглед на стареца, който Ел Греко бе избрал за модел; удълженото лице му придаваше още по-мъдро изражение; спокойните очи не я изпускаха от поглед.
Сърцето й се късаше, сълзи изпълниха ъгълчетата на очите, но спряха дотам, сякаш силата на волята й не им позволи да прелеят, да се търкулнат по бузите и да я посрамят. Старецът от Испания — с израз на непоколебим евреин — видя срама й, но тя нямаше да допусне Рубънс да го види.