После си помисли за един друг срам, за нещо, което бе заключила дълбоко в себе си, и скръбта й стана още по-непоносима. Потърси утеха от стареца, ала той не можеше да протегне ръка и да я помилва; говореха само изразителните му очи: „Аз оцелях. И ти ще оцелееш.“
Вече наближаваше коридора, когато чу гласа на Рубънс — глас, който идеше от друг свят.
— Моля те, върни се — говореше тихо. — Нищо подобно нямах предвид.
Тя не отделяше поглед от очите на стареца.
— Не можеш ли да ми простиш?
— Защо си толкова жесток? — знаеше, че сълзите блестят в очите й. — Защо трябваше да ми го казваш?
— Ти спечели — отвърна Рубънс. — Не разбра ли?
— Какво съм спечелила? Това не е състезание.
— Напротив — непринудено рече той, — състезание е — сега гласът му звучеше поучително. — И ти го знаеш много добре.
— Тогава как бих могла да те победя?
— Когато кракът ми понечи да те стъпче, ти го изви настрани. Каза не, въпреки че желаеше тази роля повече от всичко друго.
— Малко повече от всичко друго.
За пръв път от едва ли не цяла вечност той се усмихна — мило, сърдечно, приятелски.
— Това „малко“ те разграничава от…
— Шантонерките.
— … всекиго друг — той се приближи. — От всекиго — ръцете му я обгърнаха и тя не се отдръпна. — Ти не се страхуваш от мен. Това ценя в жената — прошепнаха устните му и я целунаха по врата. — Много повече отколкото предполагаш.
— Значи ме сплаши, за да…
— Не — поклати глава Рубънс. — Ти ме сплаши. В момента, в който разбрах, че наистина ще си тръгнеш, вече знаех, че не мога да допусна това да стане. Бих направил всичко…
— Всичко, което поискам? — гласът й беше много тих.
— Да — отвърна той още по-тихо, заравяйки глава в извивката на врата й.
Даяна инстинктивно вдигна ръце и провря пръсти в гъстата му коса, тялото й се притисна плътно в него. Усети замайване — като че ли силна миризма на мускус изпълни ноздрите й — и потърси опората му.
Но той вече плъзгаше длани надолу по тялото й. Тя остана неподвижна, доколкото й позволяваха силите, с пръсти, вплетени в косата му. Ала щом усети, че започна да откопчава роклята и да я издърпва от раменете й, цялата потръпна.
Силен стон се изтръгна от нея, когато пръстите му нежно се спуснаха по кожата на бедрата и най-неочаквано устните му се впиха в окосмения хълм. Езикът му се стрелна навън и докосна вътрешността между бедрата й. Мускулите й трепнаха и тя изпита чувството, че цялата й сила изтича от краката. Наведе се напред и силно притисна гърдите си в жилавия му гръб, отърквайки се с леки движения нагоре-надолу в нежния връх на езика му.
С всеки нов прилив на удоволствие ставаше все по-непохватна; сърцето й лудо биеше; устните й бяха полуотворени. Силни конвулсии започнаха да разтърсват бедрата й.
— О, Господи! — промълви Даяна, усещайки оргазма да я облива. Пъпките на гърдите й нежно се отриваха в кожата на гърба му; разтапяше се от огромно удоволствие.
След малко тя легна върху него и започна да го гали с пръсти, влажни от собствения й секрет, докато очите му се изпълниха с блясък. Дълбок стон се изтръгна от гърдите му при съприкосновението на топлата им плът; тя потръпна от наслада, когато го почувства как прониква дълбоко в нея.
Накрая шепотът на палмовите дървета ги унесе в сън там, където лежаха — на килима до огромната камина от розов и сив мрамор с висока празна полица.
Първа се събуди Даяна. Беше късна вечер. В къщите наоколо екраните на телевизора светеха ярко. Тя погледна спящото му лице и нежно помилва овала на брадичката и бузата, която бе ударила. Той отвори очи.
— Не бива да има такова нещо — прошепна Даяна. — Състезание. И то между двама души.
„Които се обичат“, добави тя в себе си, непосмяла да го изрече гласно.
— Важно е — погледна я Рубънс — да можеш да побеждаваш, защото този град е пълен с глупаци. За тях голямата цел са парите. Не могат да разберат, че колкото повече се осланяш на парите, толкова по-неустойчив ставаш, мозъкът ти омеква от бездействие и почваш да взимаш погрешни решения.
Даяна сложи ръка върху гърдите му, за да почувства по-осезателно как диша и се вгледа в тъмните, блестящи очи.
— Силата на волята — говореше той — е далеч по-добро оръжие от парите, защото тя действа непрекъснато. И има нужда единствено от теб. Но никой не може да ти даде такъв съвет. Ти сама трябва да стигнеш до това заключение, както направих аз. На авеню Си в Манхатън никъде няма пари. Необходимо е време, за да се измъкнеш от онази дяволска дупка, като наред с това се мъчиш и да оцелееш.