— Защото в началото човек е всецяло отдаден — и подчерта думите си с жест на ръцете, — всецяло погълнат от мисълта да придобие власт. И в един момент започва да мисли, че това е краят, той е постигнал всичко — Мариън беше започнал да шепне, ала думите му тежаха повече, отколкото ако ги бе изрекъл с пълен глас. — А не е така, Даяна. Най-трудното е да се научиш да използваш интелигентно властта си, след като веднъж си я придобил — лицето му помръкна. — Не властта е тази, която развращава, а неумението да я използваш.
Зад тях шумът беше стигнал връхната си точка; навсякъде сновяха хора, които заемаха местата си.
— Мила моя, мисля, че вече е твърде късно за нашия приятел — Даяна разбра, че говореше за Джордж, — но не и за теб. Контролът над него е, несъмнено, моя работа, затова искам да знаеш, че в случай на ново стълкновение просто го отмини и ела при мен. Ти си достатъчно блестяща актриса, за да позволиш, хм, отклоненията на нашия приятел да те разстройват. Той иска тази роля и мисля, че е прав. Но му е трудно. „Хедър Дюел“ безспорно е писан за жена — за теб — затова неговото негодувание често ще избива — Мариън се засмя, този път със звучен, приятен глас. — Джордж може през цялото време да се държи като свиня, но като двойка на екрана вие имате излъчване, получава се нещо вълшебно. Ама и аз, нали съм си умен, взех, та му показах вчерашното буйство, което заснех. Може да е всякакъв, но не е глупак, този наш приятел. И постъпи съвсем по мъжки, като призна, че зная какво правя — Мариън отново се засмя и се обърна към приближаващата се фигура: — Джордж! — възкликна той. — Ела да се запознаеш отново с главната героиня!
— Да — каза Ел-Калаам в телефонната слушалка, — точно така е, господин президент. Току-що разговарях с министър-председателя на Израел. Дадох слушалката и на дъщеря му, за да я чуе и той се убеди, че е жива и здрава. Поне засега — Ел-Калаам погледна към Беярд Томас. — Вашият държавен секретар ни дойде като допълнително възнаграждение.
Естествената червенина изчезна от лицето на Томас; то стана бяло като косата му. Малките сини очи също изглеждаха избледнели. Той заби поглед в китките си. Като че ли трепереше.
В дъното на стаята седеше Джеймс, полуоблегнат на библиотеката. Дишаше по-леко, ала локвата кръв около него беше голяма. Хедър и Рейчъл го наблюдаваха.
— Какво казахте, господин президент? Не ви чух добре. Тия презокеански връзки… Не, няма значение.
Ел-Калаам продължаваше да гледа в Томас, очаквайки да срещне погледа му. Ала американският секретар се бе вторачил в китките си. Ел-Калаам изведнъж се изхили.
— Вашият секретар току-що подмокри гащи, господин президент — и зацъка с език. — Какъв срам! — лицето му стана сериозно; погледна хронометъра си. — Сега тук е десет часа и двайсет и четири минути сутринта. Довечера в шест ще чакам да ми се обадите и да ми съобщите, че нашите тринайсет братя са освободени от затвора в Ерусалим. Утре до осем сутринта ще трябва да сте изпълнили нашите искания. Знаете какви са. Повече няма да преговаряме. Ако до последната минута на този срок не чуем по местното радио на сто и трийсет мегахерца вашето пълно съгласие, дъщерята на израелския министър-председател, вашият държавен секретар и всички присъстващи тук ще бъдат екзекутирани.
Той внимателно постави слушалката на мястото й.
— Това е възмутително — обади се Рене Луш. — Настоявам аз и моето аташе да бъдем освободени. Франция не оспорва целите на ООП. Напротив…
— Затваряй си устата! — прекъсна го рязко Малагес.
Ел-Калаам се обърна към Ръд.
— Трябва повече да се грижиш за него — каза му той с весела нотка в гласа. — Май вече е взел да поостарява за службата си.
— Ел-Калаам — извика Луш, — изслушай ме!
— Тоя още не си е научил урока — рече Ел-Калаам, без да отклонява поглед от Сюзън, но се разбираше, че говори на Феси.
Мъжът с очи на гризач уж не помръдна, а дебелият край на тежкия му АКМ се заби в корема на Луш. Френският посланик падна като отсечено дърво. Тялото политна напред, краката се огънаха под тежестта му; пръстите на ръцете му се свиваха конвулсивно. От устата му се разнесе силно хриптене, по лицето му потекоха сълзи. Феси нанесе още един удар по врата му с тясната част на дланта си и Луш припадна.
Ел-Калаам сбърчи нос и отново зацъка с език. Наведе се и бавно заби дулото на своя МР-40 в брадичката на Луш. След това започна полека да я повдига, докато Луш отвори очи и го загледа в лицето. Кожата на французина жълтееше и лъщеше от пот; очите му бяха зачервени.