— Вие, двамата английски господа, защо не дойдете насам? Не искате ли да чуете за зверствата, които вашето правителство върши с ирландските католици?
Лицата на Маккинън и Дейвидсън, обърнати към Ел-Калаам, побледняха и се вкамениха.
— Това е нещо, за което научаваме всеки ден — обади се Дейвидсън. — Приемаме го като житейски факт.
— Чуваш ли ги как говорят? — обърна се Ел-Калаам към Джеймс. — Чуваш ли как се освобождават от греховете си?
— Всички ние имаме грехове — тихо отвърна Джеймс. — Напуснах Фолс, защото сметнах, че в Щатите работата ми ще върви по-добре — той обърна глава по посока на Хедър. — Ти знаеш къде отиват повечето от доходите, любима.
Хедър затвори очи; по страните й потекоха сълзи.
— За Ирландската републиканска армия ли, а? — заклати глава Ел-Калаам, докато оглеждаше изпълненото с болка лице на Джеймс. — Но още се питам, това ли е причината да напуснеш Белфаст?
— Струва ми се, че дълбоко в себе си съм се чувствал страхливец. Брат ми и годеникът на сестра ми излязоха да се бият срещу насилниците… и загинаха в името на своите идеали. Нямаха пукнат шилинг да дадат за каузата… дадоха живота си. Те направиха своя избор. Сега аз — моя.
— Избор ли? — възкликна Ел-Калаам. — Какъв избор?
Джеймс помълча малко, после погледна Ел-Калаам.
— Между защитаването на честта и смирението пред беззаконието.
Известно време Ел-Калаам продължи да го гледа, после се изправи и се отдалечи от него.
— Той е прав, да знаеш — отбеляза Кен Ръд сред настойчивото шъткане на Томас, който искаше да го възпре.
— Какво правиш? — с дрезгав шепот го сгълча Томас. — Да не полудя? Нали видя какво стана с Рене Луш!
Ръд му хвърли леден поглед.
— Думи — обърна се Ел-Калаам към американския съветник, — само думи.
— За подобни думи американците живяха и умираха в продължение на двеста години — не млъкна Ръд. — Свободи, независимост, справедливост…
— Ще ти дим аз да разбереш какво означават думите — прозвуча гласът на Ел-Калаам, изпълнен с презрение и направи рязък знак на Рита.
Високата жена заобиколи Рейчъл и свали автоматичния пистолет от рамото си.
— Какво ще правите? — ужаси се Рейчъл; очите й се разшириха.
— Мълчи! — изсъска Малагес и насочи оръжието към нея. — Стой на мястото си и гледай!
— Не искам да гледам такива неща!
— Я виж ти! — изхили се Феси. — Израелците нямат стомах за подобни гледки.
— Изведете я от тук — намеси се Бок, който дума не бе изрекъл досега. — Не бива да въвличате жени в тия работи.
— Разбра ли сега — обърна се Ел-Калаам към Ръд, — колко безсмислен се оказа този разговор. Само делата имат въздействие.
Докато брадатият говореше, Рита си набеляза иконома. Той беше слаб, плешив човек с доста прегърбена стойка. Очите му трескаво зашариха наоколо; целият трепереше.
— Какво сте намислили? — попита Ръд.
— Джеймс знае какво ще последва, нали, Джеймс?
Главата на Джеймс се отпусна. Погледът му се закова в една точка на отсрещната стена. Не даваше никакви признаци, че чува.
— Какво става? Ел-Калаам… — Ръд бе прекъснат от истеричния крясък на Томас:
— Ще млъкнеш ли най-сетне! — той стисна очи. — Млъкни, за да ни оставят на мира!
Рита избута ужасения иконом в средата на стаята. После се отдалечи. Чу се остро прещракване и предпазителят на автоматичния й пистолет бе свален.
— В името на Бога! — изкрещя Емульор.
Прислужницата избухна в сълзи; Сюзън силно ахна.
— Това не е начин да… — обади се Дейвидсън.
Силен пукот от автоматичния пистолет накара всички да подскочат. Хедър изпищя. Икономът се завъртя с единия крак във въздуха и излетя към отсрещната стена, облян в кръв. Тялото му подскочи веднъж. Рита отново натисна спусъка. Шумът беше оглушителен. Мъжът разпери широко ръце и задраска с пръсти във въздуха; отскоците на тялото му зачестиха, очите му се въртяха в орбитите си; целият бе окървавен. Той се свлече по стената, оставяйки кървави дири по тапета; дългите му крака се огънаха, главата му клюмна върху гърдите.
Прислужницата — русокоса девойка с прекалено силен грим — не спираше да плаче. Сякаш по безмълвен знак останалите гости един по един се отдръпнаха от нея. Тя остана, свита от страх, до камината.
Рита се обърна. От дулото на МР-40 избълва нов ярък огън и девойката подскочи назад. Мраморната полица я блъсна в раменете и я отхвърли обратно напред. Тя отвори уста, но от нея не излезе никакъв звук. Коленете й се огънаха и опряха пода; пръстите на ръцете й конвулсивно се свиваха. Тялото й се олюля за миг и се строполи на една страна.