— Знаеш ли — с някакво подигравателно тържество в гласа заговори Даяна, — май приказките, които се говорят за теб, ще се окажат верни.
— Какви приказки?
Нежни като криле на пеперуда бяха миглите му, когато допря устни до ключицата на раменете й.
— Чувах, че си се развел, защото жена ти отказвала да се докосва до теб на публични места.
— И аз съм го чувал.
— И какво? Вярно ли е?
— Има ли значение?
— Не знам — тя се отдръпна леко, за да наблюдава по-добре лицето му, после вдигна ръка и оправи падналия върху челото му кичур. — Всъщност, да. Това донякъде говори за характера ти.
— О, разбира се! Говори се, че съм истински его маниак. Сигурен съм, че повечето хора мислят така.
— Значи не е вярно.
— Напротив, вярно е. Но това е само външна изява. Жена ми беше толкова студена, колкото студен изглеждам аз. От нея възприех това държане.
— Не си чак толкова студен — Даяна погали с длан бузата му.
— Да, с теб не съм — той сложи ръката си върху нейната. — Това дори ме изненадва.
— Не би трябвало — вгледа се тя в очите му. — Напълно логично е, като си помислиш. Направи ме свое притежание, облада ме. Но какво всъщност е това? Само плът; абсолютно нищо в сравнение с…
На външната врата се позвъни. Рубънс ритна с крака във въздуха като ученик и стана. Даяна се търкулна в леглото и погледна часовника. Беше малко след полунощ.
— Трябва ли да отвориш?
— Да.
Той навлече тъмносиния сатенен халат, изпъстрен със звездни взривове, какъвто вероятно е носел Уилям Пауъл. Камбанките на звънеца отново звъннаха и Рубънс забърза към коридора.
Даяна се просна по гръб, разпери ръце върху хладните чаршафи и затвори очи. Гласове. Сънят нямаше да дойде отново. Тя въздъхна и телефонира вкъщи на прислугата. Маги оставила съобщение да й се обади.
— Здравей! Какво става?
— Става тя една — гласът й звучеше глухо и уморено. — Ти къде си?
— Вкъщи — отвърна Даяна. — О, не, по-точно при Рубънс съм.
— Какво правиш там?
— Живея.
— А, ха-ха-ха! — смехът и прозвуча остро, като пергамент; никакво въодушевление нямаше в него. — Ясно. Е, и как е?
— Добре. Слушай, Маги, трябва да говоря с теб.
— Ще се отегчиш. Аз само седя и плача.
— Ще дойда. Не бива да оставаш сама.
— Глупости. Не искам да виждам никого. Недей.
— Напротив, трябва. Крис ще бъде цяла нощ в студиото.
— И да не бъде, пак няма да се прибере вкъщи.
За момент настъпи мълчание. Даяна не знаеше какво повече да каже; после додаде:
— Има си проблеми с оркестъра — и веднага осъзна, че не биваше да споменава за това.
— Откъде знаеш? — остро попита Маги.
— О! Ами… вчера го срещнах случайно. Побъбрихме малко, нали разбираш, общи приказки.
— Не, не разбирам. Какво, по дяволите, става, Даяна?
— В какъв смисъл?
— С Крис ли си сега?
— Маги, какво те прихваща? Нали ти казах, че…
— Чух какво ми каза! — грубо я прекъсна Маги и затвори.
— Ама че работа! — ядоса се Даяна и набра отново номера. Опитва три пъти, но линията все беше заета.
Тя стана и започна да се облича: джинси, кадифено горнище. Слезе в хола и оттам във всекидневната. Завари Рубънс да разговаря с някакъв мъж: висок, с атлетическо телосложение. Беше силно почернял; косата му, изсветляла тук-там от слънцето, бе сресана назад. Приличаше на сърфист, дошъл направо от Лагуна Бийч. Единственото несъответствие бяха леко влажните му, кафяви очи и кръглите очила с рогови рамки. Той й напомни на някого от детските й години, но не можеше да се сети по-точно на кого.
— Запознайте се: Даяна Уитни, Скайлър Фаултън, моят адвокат — представи ги Рубънс.
Фаултън премести тъмночервеното, ръчно изработено дипломатическо куфарче от дясната в лявата си ръка и се ръкува с Даяна.
— И тъй — щракна с пръсти Рубънс, — да се залавяме за работа.
Фаултън отвори куфарчето и извади свитък документи. Рубънс веднага започна да ги преглежда.
Даяна наблюдаваше Фаултън. Лицето му леко лъщеше от пот. Прекалено е женствено, помисли си тя, за да се нарече красиво. Очилата го правеха да изглежда по-млад. Отново се помъчи да се сети на кого й прилича… Ами да, на Кларк Кент, и бързо се обърна, за да потисне смеха си.
След малко го попита:
— Ще пийнете ли нещо?
— Скайлър няма да стои дълго — безцеремонно се обади Рубънс, без да вдига поглед от книжата.