— И аз имам нужда от теб.
— Ти си по-силен от нея в момента — усмихна му се Даяна. — Не го превръщай в състезание.
— Не го превръщам — отвърна той от тъмнината. — Прави каквото трябва.
Даяна насочи сребристия мерцедес покрай крайбрежната къща на Крис и Маги и видя, че вътре свети. Плисъкът на вълните изобщо не можеше да се чуе от пулсиращите удари на музиката на „Хартбийтс“, която се лееше от къщата. Тя се качи по посипаните с пясък стълби и почука на вратата. Музиката гърмеше с такава сила, че чукането й не се чуваше и тя се принуди да изчака някое затишие между песните. После заблъска по вратата с юмрук.
— Влез… отворено е… О, ти ли си? — почуди се Маги, като я видя. — Най-малко пък теб очаквах.
— Защо ми затвори телефона? — попита Даяна и се приближи до дивана, където се беше свила Маги; на малката масичка пред нея имаше почти празна бутилка немско бяло вино; пепелникът беше препълнен с угарки. Наполовина изпушена цигара с марихуана лежеше отделно в телено цигаре.
— Къде е Крис? — намусена попита Маги. — Много ли те беше страх да го доведеш със себе си?
— Маги, не знам откъде ти дойде наум подобно…
— Аз искам да знам! — тя надвика музиката доста успешно. — Какво скроихте двамата зад гърба ми?
Даяна отиде до уредбата и завъртя копчето на усилвателя. Настана тишина, сред която долетя глухият звук от лекото разбиване на вълните навън. Даяна се върна и седна на дивана до Маги.
— Съжалявам, но нямах възможност по-рано да ти кажа, че се видяхме и разговаряхме с Крис.
— Той можеше от мен да поиска съвет — очите й се напълниха със сълзи. — Защо е потърсил теб?
Даяна протегна ръка и погали Маги, а тя като че ли само това чакаше, за да захълца и на пресекулки да продължи:
— О, боже, Даяна, не издържам вече! Ти постигна всичко, а аз — нищо… нищо! Сега ми отне и Крис.
— Крис обича само теб, Маги. Ние с него сме само приятели, а понякога приятелите си споделят неща, за които не могат да говорят с любимите си — тя прегърна Маги, усети горчивите сълзи да се стичат по врата й, хълцанията й я разтърсваха като леки земетръси. — Шшт — зашепна Даяна, — недей — успокояваше я тя, както се успокоява обидено дете и както толкова бе копняла майка й да я утеши така поне веднъж. После погали Маги по косата: — Ние все още можем да разчитаме една на друга.
— Но ти си тръгваш — гласът на Маги бе слаб и тъжен; целият натрупан гняв изтече от нея заедно със сълзите й, — тръгваш си и ме оставяш.
— Как си тръгвам? — тихо каза Даяна. — Не си тръгвам. Тук съм.
Сега и тя плачеше, защото най-сетне беше разбрала какво става с тях и знаеше, че трябва да го предотврати, преди приятелството им да се е разрушило. Хвана главата на Маги с две ръце и я обърна към себе си, за да могат да се гледат в очите.
— Няма значение какво ще се случи. Ние винаги ще бъдем приятелки. Винаги между нас ще бъде същото. Обещавам ти, Маги.
Маги се вгледа в очите на Даяна, вдигна пръст и избърса една потекла по бузата й сълза. После въздъхна дълбока, зарови глава в рамото й и затвори очи. Двете се залюляха леко.
— Рита, отвържи жените! — нареди Ел-Калаам.
Рита метна на рамо своя МР-40, извади от ножницата, висяща на хълбока й, нож и се приближи към Хедър и Сюзън, които стояха пред дивана. Сряза връзките и се отдръпна.
Пред двете жени застана Ел-Калаам.
— Ще отвържете краката си, когато свърша да говоря, ясно?
Хедър го гледаше право в очите, без да мига; Сюзън бе леко извърнала лице — бършеше с ръка сълзите от очите си.
— Какво има, госпожо? — пристъпи крачка напред към Сюзън мъжът. — Лошо мириша ли?
Тя не помръдна.
— Сигурно нямам достатъчно пари, за да ме гледаш в очите, а? — Той взе едната й ръка и огледа диамантените пръстени. — Това са очи на беден човек, госпожо, на посветен човек, професионалист — пусна ръката й. — Да, не можеш да го разбереш. Защото всички ние, посветените мъже миришем лошо — той изпъна тяло; лицето му се наля с кръв.
Както го наблюдаваше, Хедър понечи да пристъпи към Сюзън, ала късно.
— Ще ми отговаряш, когато те питам! — изрева в този момент Ел-Калаам и удари Сюзън през лицето; тя се олюля — спънатите глезени не й позволиха да запази равновесие и тя се строполи на пода.